Payless

Часовниковата кула на Ботевград, построна в периода 1862-1864 г., е един от малкото архитектурни паметници на града, съхранили се от епохата на Възраждането. Архитектът и е неизвестен, но се знае името на майстора - Вуно Марков. Тя е най-високата от часовниковите кули в България.

Била е издигната по предложение на Мидхад паша. Кулата, украсена със сини фрески, съдържа архитектурни елементи, характерин за пловдивските и копривщенските къщи, но формата на кубето недвусмислено напомня за принадлежността на поръчителя към мюсюлманската вяра. За изграждането и били използвани ломени камъни от кариера при село Боженица, а дървеният материал добивали от района на село Врачеш. Кулата се състои от три пропорционални части, общата и височина е 30 метра, а основата е квадрат, всяка страна на който е пет метра.

Дървена стълба отвежда до часовниковия механизъм, конструиран и изработен от орханийския железар Генчо Наков Кантарджията. На всеки час, чрез специално приспособление и чукче, часовникът удрял медната камбана, създадена от прочутия по онова време майстор от Банско - Лазар Димитро. Оригиналният часовник се пази в музея на Ботевград, а този, който е поставен в кулата, е сглобен от майстори от "Етъра", но е точно копие на оригиналния, вече отслужил своето време.

Ето и някои малко известни факти за кулата. Много често изобретателите на часовници остават неизвестни. Предполага се, че първият механичен часовник е дело на френския монах Жербер, който от 999 до 1003 г. се възкачил на папския престол под името Силвестър ІІ.

И още: часовникът с махало, какъвто е и този в Ботевград, е изработен от Кристиан Хюйгенс през 1656 г., койтто използва идеята на Галилео Галилей. Този вид часовници чак до 1930 г. остават най-точните инструменти за отчитане на времето. Те трябва да са неподвижни, за да работят точно. Днес повечето от тях имат най-вече декоративна или антикварна стойност. Но и сега Ботевградският часовник продължава да работи.

Казват, че от прозорчето на кулата на всеки час изскача кукла с чалма, която след Освобождението била свалена и изгорена.

В миналото часовниковите кули са имали важна роля поради простата причина, че до средата на ХХ век повечето хора не са притежавали джобен или ръчен часовник.

Откъде този майстор-железар Генчо Наков се е сдобил с инженерни познания, за да изработи този сложен механизъм - очевидно може да се говори за своеобразен талант, с който са надарени тукашните хора, създали тази наистина забележителна кула.

Според легендата, именно красотата на този край накарала един от френските рицари, пресичащи Предбалкана през Средните векове, да възкликне възхитено "Боже, Ница!". Твърди се, че така получило името си сегашното село Боженица.