Payless

Когато се озовете в Пловдив, не пропускайте да посетите църквата „Св. Св. Константин и Елена”. Тя е един от най-древните християнски храмове в града. Църквата е известна със своята малка чудодейна икона, дарена от семейството на ктитора Тодор Моравенов. Много вярващи смятат, че в църквата се случват чудеса и че иконата има лечебна сила.

Разположена е върху руините на античната крепост в Стария град, досами Хисаркапия. Християнско светилище на това място е имало още в началото на IV век. Първоначално било посветено на Севериан и Мемнос, обезглавени тук през 304 г. заради християнската си вяра заедно с 36 пловдивски мъченици. След края на гоненията и признаването на християнството в 313 г. от св. император Константин Велики църквата започва да носи неговото име и това на майка му.

През 1830 година кирпичените стени на храма са в руини. Това наложило събарянето му и построяването на нов. За целта тогавашният църковен настоятел Тодор Моравенов, виден абаджия, родом от Копривщица, събрал и предоставил 200 хиляди гроша.

Новопостроената църква била една от най-големите за времето си ­ 26 на 18 метра, при височина 8 метра. Новост бил разположеният над входа й вътрешен балкон, предназначен за женско отделение. До него дамите са се качвали по двете богато изрисувани външни стълби. По онова време, за да не смущават мъжката половина, в храмовете жените са се молели в изолирани сектори.

Уникален за Пловдив е и изработеният във Виена от българския майстор Йоан Пашкула иконостас. Резбата му е изцяло в бароков стил, а покритието ­ от полихром и злато. Целият първи ред олтарни икони пък са изрисувани от известния български иконописец Захари Зограф, който от 1836 до 1840 г. е живял и работил под тепетата. Негово дело са храмовата икона "Св. Константин и Елена", както и "Св. Богородица с младенеца", "Исус Христос Вседържител", "Св. Йоан Кръстител" и други.

В най-стария пловдивски храм са се съхранили през вековете и други ценности на средновековната иконопис. Това е малката чудотворна икона с образите на Константин и Елена. Изработена през XIV век, дълги години тя била реликва в семейството на ктитора Тодор Моравенов, който я подарил на храма след неговото обновяване в 1832 година. За чудотворното влияние на тази икона под тепетата се носят легенди. Стотици са онези, които разказват, че след молитва пред нея са се избавили от коварна болест или от друга беда.

От XIV-XV в. са и старите олтарни икони,изложени в съседната на църквата. Днес "Св. Св. Константин и Елена" е единственият пловдивски православен храм, чиято оригинална гръцка стенопис е изцяло запазена.

При разкопките под абсидата на църквата са разкрити антична правоъгълна кула, свързана с отбраната на източната крепостна порта Хисаркапия, и костница, съхраняваща костите на десетки поколения знатни пловдивчани. Днес те са погребани от източната външна страна на храма. Това съобщава надписът на мраморна плоча, поставена върху общия им гроб.

Зад високия дворен зид на църквата са разположени още строеният в началото на 18 в. Божигробски метох, където векове наред се е помещавало представителството на Светия град Ерусалим, сградата на клисарницата, високата 13 метра пететажна камбанария и преустроеното днес в Иконна галерия някогашно училище по вероучение.

В малката църковна библиотека са съхранени над 150 старинни богослужебни книги, някои на възраст повече от 120 години. Сред тях особено ценни са 24-те тома тълкувания на св. Йоан Златоуст.

Църквата е най-посещаваният от български и чужди туристи православен храм в града, въпреки че в нея не се отслужват молитви.