Payless

Раннохристиянската червеникавокафява базилика „Света София” е един от символите на столицата на България. Изобразена е на герба на града и от ХІV век е негова кръстница. Построена е в края на V век по време на управлението на византийския император Юстиниан І Велики. Считана е за най-старата източноправославна църква в София, оцеляла през превратностите на историята.

Историята на църквата обаче започва по-рано – по времето на император Константин Велики, който често е посещавал града и го е наричал „моя Рим”. По негова заповед е била издигната малка еднокорабна църква извън градските стени, която по-късно е разрушена. Съществува мнение, че "Света София" днес е най-старият действащ православен храм в света.

Археологическите проучвания, а и случайни разкопки непрестанно разкриват нови страни на християнската древност, съхранили се в основите на църквата. Първият храм на това място бил издигнат в началото на ІV век. В средата на VІ век църквата била напълно разрушена от нашествията на готите и хуните и затова император Юстиниан Велики заповядал тя да се изгради отново като голяма базилика, посветена на божията премъдрост („софия” на старогръцки означава „мъдрост”), макар че повечето хора днес свързват името й с християнския подвиг на мъчениците Вяра, Надежда, Любов и майка им София.

След османското нашествие базиликата е превърната в джамия — издигнати са минарета и са унищожени уникалните стенописи (открити са следи на такива от XII век, предхождащи тези от Боянската църква). Най-вероятно сградата за пръв път е разрушена по време на земетресението от средата на 15 век. В края на 16 век тя е отново възстановена като джамия от османския велик везир от хърватски произход Сиявуш паша.

През ХІХ век джамията на два пъти е събаряна от природни бедствия и властите решават да не я възстановяват повече. Така „Света София” остава в руини до Освобождението през 1878 г. Оцелялата част от сградата е ползвана като склад, а по-късно и като пожарна станция.

„Света София” е възстановена през 1930 г. Пет години по-късно професор Богдан Филов ръководи екип от специалисти по реставрацията на старата църква. През 1955 г. храмът и оцелялата под него ротонда „Св. Георги” са обявени за паметник на културата.

Днес храмът е възстановен като трикорабна кръстокуполна базилика с три масивни олтара. Църквата е възстановена без камбанария. Църковната камбана е окачена на старо дърво в градината пред самата сграда. В края на ХХ век „Света София” претърпява допълнителни реставрации, за да наподоби в по-пълен вид средновековния си вид. До нея е поставен мемориал на Незнайния воин, до който гори и вечен огън в памет на загиналите за България. Зад „Света София” също така е погребан и знаменитият писател Иван Вазов.