Payless

Храм-паметникът "Свети Александър Невски" е най-известната православна църква в София. Тя е и катедрален храм на българския патриарх още от построяването си през 1912 г.

Историята на храма започва още през 1879 г. в Търново. На Учредителното народно събрание, наред с основополагащите за по-нататъшното развитие на българската държава решения, новоизбраният български княз Александър Батенберг се обръща с възвание към българския народ, в което призовава да се съберат пари за построяването на новия български патриаршески храм. Всички средства за построяването на църквата са събрани чрез дарения.

Работата по изграждането започва на 3 март 1882 г. Събитието се превръща в тържествен празник за София и се отбелязва на една дата с четиригодишнината от подписването на Санстефанския мирен договор. Проектирането на новата църква е поверено на архитекта Иван Богомолов, който обаче почива преди завършването на проекта. След него с работата се заемат руският архитект Александър Померанцев и неговите помощници – Александър Смирнов и Александър Яковлев. Проектът е завършен през 1898 г., а строителството на храма започва през 1904 и отнема осем години. Общата стойност по изграждането на храма възлиза на над 5 милиона златни български лева.

Храмът представлява петкорабна църква в неовизантийски стил - кръстокуполна базилика с акцентирано централно кубе. Вътрешната декорация е изключително рядка и скъпа за времето си и е една от гордостите на храма. Той е украсен с разноцветни италиански мрамори, оникс от Бразилия, алабастър и други. Интериорното оформление на храма е поверено на българските декоратори проф. Харалампи Тачев и Борис Михайлов. Орнаменталната резба е изработвана под ръководството на проф. Василий Перминов. Мраморната пластика е изработена в Берлин. Дървените врати са изработени (1911-1912) при Карл Бамберг (собственик на мебелна фабрика във Виена). Антон Митов е автор на мозайката под камбанарията с образа на Св. Александър Невски. Проф. Петко Клисуров, проф. Цено Тодоров, Никола Петров са автори на мозаечните образи на Христос, Петър и Павел в перистила на главния вход. Проф. Стефан Иванов е автор на мозайките вляво от вратите с редица образи на светци, Вяра, Надежда, Любов и Седмочислениците - вдясно. Христо Берберов, Васил Димов, проф. Стефан Иванов, Никола Маринов, Асен Белковски, Август Розентал са автори на мозайките с образи на български светци в тимпаните (люнетите) на външните врати. В средния иконостас има две икони - Христос и Богородица от Виктор Васнецов и Александър Невски от проф. В. Савинский. Северният иконостас е с икони на проф. Иван Мърквичка, а Южният иконостас е с икони на проф. Антон Митов.

Главният купол е висок 45 метра. Около кръга на купола с тънки златни букви е изписана молитвата "Отче наш". Осветителните тела в храма са изработени в Мюнхен. Камбанарията на храма е висока близо 53 м и има 12 камбани, излети и донесени от Москва. Най-голямата тежи 12 тона, а най-малката - 10 кг, като общото тегло на всичките е 23 тона. Храмът е обявен за паметник на културата през 1924 година. В криптата му са експонирани едни от най-красивите български икони.

Храмът събира 5000 души. С построяването си той се превръща в първата по големина напълно завършена и действаща катедрала на Балканите и в най-големия православен храм за времето си. По-голяма е единствено джамията "Света София" в Истанбул. Няколко години след построяването на "Св. Александър Невски" е изградена църквата "Св. Сава" в Белград, която и до днес е най-голямата православна църква на Балканския полуостров. На второ място се нарежда "Св. Александър Невски".