Payless

Созопол е курортен град в Югоизточна България. Намира се на брега на Черно море в област Бургас. Созопол се намира в близост както на черноморското крайбрежие, така и до полите на Странджа планина. Центърът му (Старият град) се намира на малък полуостров. В близост до него са островите Свети Иван и Свети Петър.

Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. Първото селище тук е възникнало в края на IV-III хилядолетие преди Христа. Археолозите разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда от бронзовата епоха, намиращи се под водата в пристанището на съвременния град. В созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, датиращи от II-I хил. преди Христа. Градът е считан за център на неизвестна цивилизация, развила се през Желязната епоха.

През 610 г. пр.н.е. на мястото на днешния Созопол е основана елинска колония под името Аполония Понтика. Името на града идва от бог Аполон, смятан за закрилник на колониите. Градът израства като важен търговски и пристанищен център. Поддържа активни връзки с големите гръци полиси Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос и други. Търговското му влияние в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одриското царство, възникнало през V в. пр.н.е.. Аполония Понтика се конкурира със създадена след около един век мегарска колония Месемврия. Мегарците искат да имат търговски контакти с траките чрез бургаския залив. В отговор на това Аполония създава своя собствена колония - Анхиало от южната страна на Месемврия. Новата колония има задължението да пази достъпа до бургаския залив. Тя е богата и на подводни залежи на сол. За активна добив на сол още в Античността сочат промени по морското дъно в залива.

През VI век преди Христа градът се превръща в най-големия културен и търговски център в региона и получава името Аполония Магна – Велика Аполония. В градът са сечени и монети, на които е изобразена котва – символът на полиса и знак от къде идва неговото благосъстояние. В историческите извори са запазени данни и за величествения храм на бог Аполон – покровителя на града, който обаче е бил разрушен от римляните и не е известно къде точно се е намирал. Смята се, че вероятно е бил на остров Кирик.

През 72 г. пр.н.е. градът е завладян и ограбен от римляните, а крепостната му стена - разрушена. Пълководецът Марк Лукул, който превзема града, отнася със себе си известна статуя на бог Аполон от светилището и я поставя на Капитолия в Рим. През IV в. Созопол отново е в подем и вече е известен с името Созополис - „град на спасението“. Традиционно византийски град и твърдина в хинтерланда на Константинопол, едва през 812 г. - при кан Крум - Созопол за кратко влиза в пределите на българската държава.

Созопол, заедно с Месембрия (днес Несебър) пада през 1459 година - 6 години след падането на Константинопол, като една от последните византийски крепости под турско владичество. В отбраната на града са участвали венециански и генеузки кораби.

От XVIII-XIX век са запазени църкви и множество къщи от дърво и камък, създаващи неповторимия архитектурен облик на днешен Созопол. Старинните икони и великолепните дърворезбени иконостаси представят забележителните постижения на художествените занаяти от това време. Старият град на Созопол е обявен за музей през 1974 г. В него са запазени множество автентични къщи от 17 – 18 век, а в покрайнините му могат да бъдат видени средновековните крепостни стени и древни некрополи на повече от 2000 години. Градът е известен също така и със своите църкви, както и с археологическия си музей. През 2010 г. близо до града бяха открити мощите на Св. Йоан Кръстител.