Payless

Историко-археологическият резерват „Сборяново” е разположен между селата Малък Поровец и Свещари, в каньона на река Крапинец и по хълмовете около него. Първите следи от човешки живот по тези места са от края на каменната и началото на каменно-медната епоха. Със заселването на тракийските племена гети през ранножелязната епоха, районът на „Сборяново” се превръща в политически, културен и религиозен център, който започва да се изгражда от началото на І хилядолетия пр. Хр. (ІV – VІІІ век) и достига най-висока точка на развитие през елинистическата епоха (ІV – ІІІ век). През този период завършва оформянето на селището, включващо градски център, две могили, некропол и две светилища.

В последната четвърт на ІV век пр. Хр. владетелите от тракийското племе гети основали на територията на днешното Сборяново своята столица Хелис. Разположен на площ от над 100 декара, градът имал забележителна фортификация и станал резиденция на Дромихет. В Хелис той приел победения от него македонски владетел Лизимах.

Проучванията са открили жилищен квартал. Вероятно там е бил пристанът, от който се товарили и разтоварвали стоки, които по плавателната тогава река Крапинец стигали до Дунав и Черно море. Хелис процъфтявал до средата на ІІІ век пр. Хр., когато силно земетресение унищожило града.

Тук е направено и едно от най-сензационните открития – Свещарската гробница на неизвестен владетел, с изключително красива украса на централната камера, където са разположени десет женски фигури (кариатиди) с вдигнати нагоре ръце. Над тях е изобразена сцената на обожествяване на покойния владетел. Масивна каменна врата отделяла погребалното му ложе от погледите на простосмъртните. Второ, по-скромно ложе било предназначено за любимата му съпруга, която била длъжна да последва покойника и в задгробния му живот. За да не му липсва нищо, в предверието и една от страничните камери били положени и неговите коне.

Забележителната украса и архитектура на гробницата са причината през 1985 г. ЮНЕСКО да я вземе под своя закрила.

Едно от най-важните места на територията на „Сборяново” е Демир Баба Теке. То е свещено за алианите, наричани още „къзълбаши”. Те считат, че храмът, построен през ХVІ век, е издигнат в чест на техния духовен водач Демир Баба (Железният баща). ХРистияните също почитат Демир Баба като свой светец, даже от 1927 г. на купола има както християнски кръст, така и мюсюлмански полумесец.

В началото на І хилядолетие преди Хр. върху голото плато Камен рид в Сборяново гетите започнали да принасят жертви на слънчевия бог. Основано в зората на железния век, светилището просъществувало около 7 века, постепенно добивайки окончателния си облик. То заема 47,5 декара площ, оградена от запазени до височина 1 м каменни стени. Единствения вход на свещената територия е от юг, където и досега личат останките от най-древната и стена. В северозападната край на територията два големи каменни кръга бележат местата, където се извършвало свещенодействието. В единия кръг е вграден голям камък-жертвеник. До обекта може да се стигне пеш по широк черен път, започващ от паркинга пред хижа Ахинора.

Ранно-средновековното селище в местността Бювен касаба представлява ансамбъл от вкопани и полувкопани жилищни, стопански и представителни сгради. Вкопаната част на постройките е облицована с камък, а наземната вероятно е била от дърво. В хода на проучванията са разкрити основите на малък еднокорабен параклис, в който е намерен бронзов кръст-реликварий. Проучванията в района продължават оформяйки облика на ранно-средновековно имение от ІХ-ХІ в.