Payless

За Рилската света обител е невъзможно да се разкаже, защото не достигат думите, с които да се опише това чудо на вярата и архитектурата. Създаден през 30-те години на Х век, манастирът многократно е разрушаван и възстановяван.

Негов създател е отшелникът монах Св. Иван Рилски, роден около 876 г. в село Скрино, сгушено в гънките на Осоговската планина. След смъртта му в 946 г., този първи и най-велик български светец бил канонизиран в Средец (днес София). След безбройни пътувания мощите му, оцелели по чудо, през 1469 г. отново били върнати в обновения Рилски манастир, където и до днес са предмет на поклонение. Преподобният Св. Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и е почитан благоговейно от всички българи.

През ХІV век феодалът Стефан Хрельо Драговол превръща манастира в добре укрепен ансамбъл, който отвън прилича на крепост, а вътре изненадва с мекотата на архитектурните форми: арки, колонади, покрити дървени стълби и резбовани чардаци. В средата на вътрешния двор доминира Хрельовата кула, към която в по-нови времена е добавена и камбанария.

Пожари изпепеляват манастира през 1778 г. и 1833 г., но и двата пъти той бива възстановен от майстор Алекси Рилец – считан за първия съвременен български архитект. Между 1834 г. и 1837 г. била построена главната църква „Рождество Богородично” с фантастично красив иконостас. Изографисали я най-добрите иконописци по онова време: Димитър и Симеон Молерови от Банската художествена школа, Захари Зограф, неговият брат Димитър и племенникът му Станислав Доспевски от Самоковската школа.

Църквата „Рождество Богородично" е съборен храм в Рилския манастир. Тя е построена на мястото на старата „Хрельова църква”. Новият храм е от атонски тип. Представлява куполна базилика с пет кръстовидно разположени купола. От север и юг са прибавени два параклиса, посветени на “ Свети Николай Мирликийски“ и на „Свети Иван Рилски“. Църквата няма притвор. Отвън от запад, север и юг едноетажна аркадна галерия изпълнява ролята на нартекс.
Рилският манастир дава подслон на Васил Левски, Ильо Войвода, Гоце Делчев и още много български революционери.

Манастирът притежава изключително богата библиотека, която съхранява около 250 ръкописни книги от ХІ-ХІХ век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи и възрожденски графични щампи, а музеят е истинска съкровищница със своите 35000 исторически експоната, произведения на приложното изкуство, дърворезби, култови и етнографски предмети. Изключително богата е и колекцията от икони.

Не може да се види всичко в тази люлка на българския дух, история, култура и изкуство, но колкото и малко време да имате, не бива да пропускате две неща: чудотворната икона на Св. Богородица Одигитрия (Пътеводителка), дарена според едно предположение, от Мара, сестра на цар Иван Шишман и съпруга на султан Мурад Първи.

Второто уникално произведение е кръстът, изработен с фини длета, увеличителни лещи и резбован с игла от монаха Рафаил, роден в радомирското село Калища. Той успял за 12 години, върху цяло парче дърво с размери едва 81 на 43 сантиметра, да извае 104 религиозни сцени, 36 момента от живота на Исус Христос и още 650 малки фигурки. За създаваето на този шедьовър монахът заплатил със загубата на своето зрение.

През 1961 г. манастирът е обявен за Национален музей "Рилски манастир", но през 1968 г. отново става действащ манастир. Рилският манастир е обявен през 1983 г. от ЮНЕСКО за паметник на културата със световно значение.

: Рилски манастир, Стоте национални туристически обекта, Кюстендил забележителности, Кюстендил туризъм,