Payless

Резерватът е на главното миграционно трасена прелетните птици между Европа и Африка - "Виа Понтика". Има няколко легенди за произхода на името "Сребърна". Едната е за хан Сребрун, който загива тук в неравен бой с печенегите. Втората разказва за лодка, пълна със сребро, заровена някъде на брега. Но най-вероятно името идва от красотата на езерото при пълнолуние, когато водното огледало прилича на разтопено сребро.

През 1880 г. тук няколко дни пребивавал Едуард Ходек, който описва своите впечатления в статията "Домът на прелетниците". Това е първата научна публикация за местността. Но езерото е застигнато и от първата си голяма трагедия именно заради тази статия: Лео фон Калберматен и неговите хора избиватт хиляди чапли, защото тогавашната мода изисквала дамските шапки да бъдат украсени с перата на тези птици. През 1890 г. Сребърна е посетена от прочутия австрийски орнитолог Отомар Райзер, който описва своите наблюдения в книгата "Материали върху орнитофауната на Балканите". Известният български природозащитник Алекси Петров, озовал се тук през 1911 г., а после и през 1940 г., предлага ловът в и около езерото да бъде забранен. През 1948 г. Сребърна е обявена за резерват, но година по-късно дига прекъсва връзката му с Дунав и започва неговата агония, прекратена три десетилетия по-късно. През 1983 г. Сребърна е обявена за паметник на световното културно и природно наследство под егидата на ЮНЕСКО.

Днес в природонаучния музей в резервата може да се види експозиция от препарирани обитатели на резервата. Нещо повече, поставената в самото блато видеокамера позволява пеликаните да бъдат наблюдавани от самия музей в естествената им среда, а множество птици могат да се следят от наблюдателните площадки по екопътеката. Освен това, тя дава възможност за любознателните посетители да се убедят в растителното богатство на Сребърна - над 130 вида висши растения, като част от тях са застрашени от изчезване извън територията на езерото. Основен растителен вид е тръстиката, срещат се също водни лилии, блатно кокиче, папур и други.

Животинският свят в резервата също е много разнообразен. Срещат се 47 вида бозайници, 27 вида влечуги и земноводни и над 21 вида риби, между които щука, каракуда, червеноперка и други. До 1949 г. водите на езерото били чисти и прозрачни и гъмжали даже от огромни сомове. Много характерни били плаващите тръстикови острови, достигащи големи размери и наричани от местното население "кочки". Те никога не били заливани от водата и пернатите ги предпочитали за построяване на своите гнезда.

Резерватът винаги е бил най-известен с разнообразието от птици. Те са над 220 вида: прочутият къдравоглав пеликан, корморани, чапли, лебеди, гъски, патици и много други. Сред редките и застрашени видове могат да се посочат блестящият ибис, лопатарката, малкия корморан, червената чапла, червеноглавата поталница, белобузата рибарка, червената каня, черният кълвач, мустакатият синигер и много други. Тук живеят и видри, ондатра, езерен рак, костенурка, воден плъх. В резервата не гнездят, но ловуват морският орел и орелът рибар. В буферната му зона се срещат редкият червен ангъч, а през зимата се задържат или зимуват световно застрашените червеногуша и малка белочела гъска и около 30 000 птици от много други видове.

Тук, разбира се, са забранени всякакви дейности, с изключение на посещенията за събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел, преминаването на хора, но само по маркираните пътеки, провеждане на поддържащи, регулиращи или въстановителни мерки.

Известният пътешественик и художник Феликс Каниц е първият, който насочва вниманието на европейската научна общественост към богатат и разнообразна фауна и флора на тази местност. Той изрича знаменателната фраза, която не бива да се забравя: "Сребърна е Елдорадо на водните птици".