Payless

Въпреки известната строфа "Котел го огън не гори", градът няколко пъти е претърпявал пожари, поради гъстото си застрояване и къщите си от дърво. Големият пожар през 1894 г. почти го изтрива от лицето на земята. Огънят поглъща домове, църкви, ханове, дюкяни, училища и читалището. Изгарят архивите на общината, еснафите и църковното настоятелство, хората са попарени от мъка и мнозина напускат града. Оцеляват само отделни къщи, като тази на Радил Кьорпеев, в която днес е уреден Етнографския музей. Но Котел се съвзема и от това бедствие.

Според една легенда жителите на село Новачка тръгнали да търсят по-сигурно място за живеене, далеч от турските нашественици. Конете им се загубили и след дълго търсене те ги открили в прекрасна местност, известна сега като Изворова поляна. Обилна била водата, тучни пасищата и те решили да се заселят тук завинаги. Така се родил Котел.

Природонаучният музей в Котел впечатлява с изключителното си богатство. Той е разположен на площ от 1 000 квадратни метра и разполага с над 30 000 музейни експоната. Разположен е в парка „Изворите” на десет минути от самия град.

Природонаучният музей в града дава представа колко богат е растителният и животински свят в тази част на Балкана. Негов основоположник е учителят по естествена история Васил Георгиев, който в продължение на цели 60 години събира природни образци, вкаменелости, насекоми и риби, земноводни, влечуги и птици. През 1951 г. мечтата на този ентусиаст се сбъдва и комисия от БАН предлага неговите колекции да положат основите на музея.

Всичко в него е интересно, но посетителите се задържат най-дълго пред лечебните растения в зала "Ботаника", удивителните вкаменени останки на организми в "Палеонтология", пред бръмбарите-носорог, Египетски свещен торник и Еленов рогач. Тук могат да се видят най-едрата пеперуда, която обитава България, наречена Голямо нощно пауново око.

Могат да се видят също така застрашените от изчезване смок мишкар, змиегущер, няколко вида костенурки, птици и бозайници. Впечатляващи са и трите кафяви мечки, разположени в отдел „Бозайници”. Освен всичко други, музеят е оборудван и с аудио-визуални технологии, които предоставят на посетителите възможността да разберат по-добре как живеят дивите животни в своята естествена среда.

Едва ли има българин, който да не е чувал за прочутите котленски килими. Някогашното Галатенско училище, срещу което е изразителният паметник на Петър Берон, авторът на "Рибния буквар", е съхранило прекрасни образци, създадено от сръчни женски ръце и с много вкус.

В зала „Палеонтология” туристите могат да научат за историята на региона от древни времена до днес. Преди 100 милиона години Котел се е намирал на дъното на море. За това свидетелстват фосилите от мезозойската ера – корали, охлюви, безгръбначни и други.

Най-добре е при посещение да се използват услугите на гид, който ще проведе информативна и интригуваща лекция, проследявайки хронологичното развитие на флората и фауната на Стара планина.