Payless

Поморие е още един от черноморските курорти в България, който привлича с разнообразна история, отлични плажове и места за почивка. Градът съществува от древността, но е по-известен със своите кални бани и производството на сол, които са го превърнали в важен център през вековете.

Музеят на солта в Поморие е единствен не само в България, но и на Балканите. Той е един от най-младите музей в България и е наистина уникален и любопитен за посещение. Създаден с финансова подкрепа от Европейския съюз на 2 септември 2002 година, той притежава експозиционна зала и 25 декара действащи солници.

Някога наричали солта неслучайно „бяло морско злато”, защото тя била символ на благосъстояние и ценно средство за размяна – така била определяна цената на робите, като приравнявали теглото им с килограми сол. От нея идва и названието „салата”, което в някои латински диалекти означава буквално „солен”. В Европа през средните векове изразът „да стоиш над солта” бил равнозначен на удостояване с висока чест. Съществуват множество подобни български изрази, залегнали дори в народните приказки и легенди. Характерен за България е обичаят гостите да се посрещат с хляб и сол.

В Поморие морска сол се добива от край време. За древния град Анхиало, както се е наричал градът преди, война са водили най-големите полиси по Черноморието – Месембрия (Несебър) и Аполония (Созопол). Още от древността градът е бил прочут най-вече със своето корабоплаване и с богатите залежи на морска сол.

Според едно твърдение от добивът на сол идва и самото име на града: от гръцкото „анхи” – близо и „алс” – сол. Анхиалос означава буквално „селище, разположено близо до солта”.

В основата на всичко е Поморийското езеро, което притежава и друга богатства освен солта. Лечебните свойства на лиманната кал са били познати от древността. Вероятно това е станало причина римляните да смятат езерото за свещено. То представлява свръхсолена лагуна с площ от 850 хектара, отделена от морето с пясъчна коса и изкуствена дига. Дълго е почти седем километра и широко два. За добиване на сол се използва северната му част, а за лечебна кал – южната. Голямата соленост не означава, че е лишено от живот. Езерото се обитава от растителни и животински видове, приспособени към неговите специфчни условия, но най-голямо е разнообразието от птици. Те често могат да бъдат видян в близост до езерото, защото то се намира на един от най-важните пролетни миграционни маршрути на птиците – Виа Понтика. От 2001 г. езерото е обявено за защитена територия, а от 2002 е включена в Рамсарската конвенция като важно място със световно орнитоложко значение.

От солниците на музей и днес се добива сол по технология, позната на хората повече от 2500 години. Водата от морето преминава последователно през няколко басейна, наричани тигани. Изпарението й под влияние на слънчевите лъчи повишава много кратно концентрацията на сол. Процесът завършва в малки басейни, в които се добива кристализираната сол.

Всичко това е изключително интересно и приковава вниманието на туристите, очаровани от факта, че и те самите могат да вземат участие в процеса. В мезя се съхраняват стари документи и фотографии, автентични инструменти и съоръжения, както и филми за Поморие, солниците и производството на сол още от 1929 година.