Payless

Главните исторически символи на Плевен са свързани с жестоките сражения през 1877 г. по време на Руско-турската война, след която България получава своята независимост и става самостоятелна държава. Най-забележителният паметник на онова време е плевенската Панорама.

„Панорамата”, както е наричан музеят от местните жители, е музей, построен в чест на 100-годишнината от Освобождението на България от Османска власт. Изграден е в района на Скобелевия парк-музей, непосредствено до редута Кованлък, където по време на третата атака от Обсадата на Плевен се водят едни от най-тежките сражения. Автори на проекта са архитектите Иво Петров и Пламена Цачева, заедно с проектантски екип от 14 души.

Панорама „Плевенска епопея – 1877 г.” има форма на пресечен конус, носен от четири щика, символизиращи оръжието на освободителните войски, а три хоризонтални пръстена напомнят за трите щурма на Плевен. Тя реалистично пресъздава града с многобройните за онова време минарета, от които днес е останало само едно, както и бойното поле. В централната зала е отразен момент от третия щурм на града от руските войски, представен чрез реални окопи, както и сражението при редута Кованлък. Показана е и помощта от страна на местното население.

Туристите могат да се изкачат по асансьори на две зрителни площадки на покрива на музея, откъдето могат да наблюдават историческите места: Мъртвата долина, редутите Кованлък и Исса ага, Костницата в Скобелевия парк, Радишевските и Гривишките възвишения.

Панорама ”Плевенска епопея 1877 г.” се състои от четири зали: уводна, панорама, диорама и заключителна. В уводната зала шест живописни платна показват историята на България от ХІV до ХІХ век и някои от ключовите битки по време на Руско-турската война. В Панорамната зала е изложено платно с дължина 115 м и височина 15 м. Общата му площ, заедно с предметния план е 2 375 кв.м. На панорамното платно е пресъздадено най-мащабното и кръвопролитно сражение за Плевен – Третият щурм /11-12 септември 1877 г./. Посетителят се озовава в центъра на бойното поле, на най-високия хълм край града, на позициите на турската армия между редутите “Кованлък” и “Иса-ага”. Оттук се виждат градът и заобикалящите го многобройни хълмове, атакуващите руски и румънски полкове, отбраняващите се турски части, местоположението на руското командване и на щаба на Осман паша.

Диорамната зала отразява последния бой за Плевен в долината на река Вит, провел се на 10 декември 1877 г. Общата площ на платното е 150 кв.м. В Заключителната зала две картини показват капитулацията на Осман паша и зимното преминаване на руската армия през проходите на Стара планина. Военни униформи, оръжие и артилерийски принадлежности от Руско-турската война 1877-1878 г. допълват художествената експозиция в Заключителната зала.

Панорамата е уникален за европейския югоизток паметник, който сполучливо осъществява синхрон между реалното събитие и неговото художествено пресъздаване. Пред очите на посетители са пресъздадени бойните сцени, в които са загинали хиляди войници, погребани в братски могили на същото място преди повече от 100 години.

Когато човек посети този оригинален музей, разбира защо в хода на Руско-турската освободителна война Плевен придобива толкова голямо военно значение. По своята продължителност, по броя на участващите войски и по дадените жертви, сраженията при Плевен са най-мащабните събития в Освободителната война, изиграли решаваща роля за нейния победоносен изход.