Българският туристически център
БЕЗПЛАТНО 1-800-890-3731 МЕСТЕН: 1 (727)-738-2832 EMAIL 24/7: info@paylessbg.com Skype ID: paylessbgПланетариум
В Смолян функционира един уникален по своята същност и предназначение обект – Планетариумът. Сградата му е красива и с оригинална архитектура. Оборудван е със съвременна техника. Към него е изградена и малка обсерватория, съоръжена с няколко телескопа, като най-големият от тях е с диаметър 15 сантиметра и с него при ясно небе посетителите могат да наблюдават Слънцето.
Планетариумът отваря врати през 1975 г. Това е най-голямата космическа обсерватория в България и единствен по рода си научен център на Балканите, както и един от най-големите в Европа. От началото на своето съществуване досега Планетариумът се е превърнал в една от най-големите туристически атракции в България. За 25 години той е посетен от близо два милиона души.
Сърцето на Планетариума е кръглата звездна зала с диаметър 15 метра, която може да събере 150 посетители. В залата се представят звездни спектакли, повече от 70 на брой, с продължителност от 35-40 минути. В нейния център е машината тип „Космически планетариум”, която проектира върху куполообразния екран изкуствено небе с поразителна точност и илюзия за действителност. Една след друга се появяват звездите – над 8 000 на брой. Редуват се приказни гледки: галактики, планети, комети, непознати фантастични светове, фигури на съзвездия и герои от митове и легенди. Програмите са за различни възрастови групи: за най-малките те са приказки, за учениците са свързани с изучавания материал по природни науки. Но най-предпочитани от широката публика са обзорните сеанси, наситени с демонстрации и достъпно поднесена информация.
Обсерваторията има изключително богата библиотека, съхраняваща над 5 000 книги. Редовно в Планетариума се организират научни конференции, образователни програми, временни изложби, показват се тематични художествени произведения.
В двора на обсерваторията могат да се видят някои древни измервателни уреди, с които са си служили учените преди хиляди години. Любителите могат да разгледат модел на слънчев часовник и на гномон.
Планетариумът работи активно и по визуалното и фотографично документиране на всички лунни и слънчеви затъмнения и други интересни астрономични явления, видими от територията на България. От 1975 г. в Планетариума са заснети 3 слънчеви и 9 лунни затъмнения. Някои от фотографиите са уникални за България. Събран е значителен брой архивни материали. Специалистите при Планетариума изучават астрономическите представи на възрастното население от Родопския регион.
Планетариумът работи всеки ден от 9 до 17.30 часа, а в неделя от 9 до 12.30 часа. Часовете за сеанси в звездната зала са: 9:30, 11:00, 16:30 - за групи над 10 човека; 15:00 - постоянен час за сеанси, независимо от броя на посетителите; 14:00 - за чуждестранни посетители; Всеки ден, при ясно небе, се провеждат наблюдения с телескоп на Слънцето. Всяка сряда вечер, при ясно небе, се провеждат наблюдения с телескоп на обекти от нощното небе (началният час се мени в зависимост от сезона).
Планетариумът отваря врати през 1975 г. Това е най-голямата космическа обсерватория в България и единствен по рода си научен център на Балканите, както и един от най-големите в Европа. От началото на своето съществуване досега Планетариумът се е превърнал в една от най-големите туристически атракции в България. За 25 години той е посетен от близо два милиона души.
Сърцето на Планетариума е кръглата звездна зала с диаметър 15 метра, която може да събере 150 посетители. В залата се представят звездни спектакли, повече от 70 на брой, с продължителност от 35-40 минути. В нейния център е машината тип „Космически планетариум”, която проектира върху куполообразния екран изкуствено небе с поразителна точност и илюзия за действителност. Една след друга се появяват звездите – над 8 000 на брой. Редуват се приказни гледки: галактики, планети, комети, непознати фантастични светове, фигури на съзвездия и герои от митове и легенди. Програмите са за различни възрастови групи: за най-малките те са приказки, за учениците са свързани с изучавания материал по природни науки. Но най-предпочитани от широката публика са обзорните сеанси, наситени с демонстрации и достъпно поднесена информация.
Обсерваторията има изключително богата библиотека, съхраняваща над 5 000 книги. Редовно в Планетариума се организират научни конференции, образователни програми, временни изложби, показват се тематични художествени произведения.
В двора на обсерваторията могат да се видят някои древни измервателни уреди, с които са си служили учените преди хиляди години. Любителите могат да разгледат модел на слънчев часовник и на гномон.
Планетариумът работи активно и по визуалното и фотографично документиране на всички лунни и слънчеви затъмнения и други интересни астрономични явления, видими от територията на България. От 1975 г. в Планетариума са заснети 3 слънчеви и 9 лунни затъмнения. Някои от фотографиите са уникални за България. Събран е значителен брой архивни материали. Специалистите при Планетариума изучават астрономическите представи на възрастното население от Родопския регион.
Планетариумът работи всеки ден от 9 до 17.30 часа, а в неделя от 9 до 12.30 часа. Часовете за сеанси в звездната зала са: 9:30, 11:00, 16:30 - за групи над 10 човека; 15:00 - постоянен час за сеанси, независимо от броя на посетителите; 14:00 - за чуждестранни посетители; Всеки ден, при ясно небе, се провеждат наблюдения с телескоп на Слънцето. Всяка сряда вечер, при ясно небе, се провеждат наблюдения с телескоп на обекти от нощното небе (началният час се мени в зависимост от сезона).
:
Национален природонаучен музей
Националният природонаучен музей е създаден през 1889 г. като Естествено-исторически музей на княз Фердинанд. Отворен е за посетители през 1907 г. През 1974 г. Националният природонаучен музей е обусловен като самостоятелен институт в системата на БАН.
Национален музей „Земята и хората”
В близост до Националния дворец на културата се намира един от най-интересните музеи в София – музеят „Земята и хората”. Той е един от най-големите минераложки музеи в света. Основан е през 1986 г. и се помещава в реставрирана сграда, построена в края на ХІХ век.
Природонаучен музей Котел
Въпреки известната строфа "Котел го огън не гори", градът няколко пъти е претърпявал пожари, поради гъстото си застрояване и къщите си от дърво. Големият пожар през 1894 г. почти го изтрива от лицето на земята. Огънят поглъща домове, църкви, ханове, дюкяни, училища и читалището. Изгарят архивите на общината, еснафите и църковното настоятелство, хората са попарени от мъка и мнозина напускат града. Оцеляват само отделни къщи, като тази на Радил Кьорпеев, в която днес е уреден Етнографския музей. Но Котел се съвзема и от това бедствие.
Последни новини
Новини за полети от и до София
След фалирването на Малев много авиокомпании бързат да заграбят позиции на полети от и до София. София се доказа като главно летище за Европа с голям трафик на полети.
10 те най-добри круиз маршрута през 2012
Ако сте се ориентирали да почивате в открито море тази година, не сте сами. Предвижданиятя са че над 20.3 милиона туристи ще предпочетат да изкарат ваканцията си на круиз. Имайки в предвид всички нововъведения по круиз корабите и богатството от дестинации и забавления които предлагат, сменете вашите планове за традиционно летуване и се впуснете в едно незабравимо морско приключение.
Двустранното сътрудничество между България и Китай
Възможностите за откриване на директен полет между България и Китай, както и потенциалът за сътрудничество в различни областта бяха в центъра на разговора между българския заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов и китайска делегация от автономен район Вътрешна Монголия, водена от Джан Шу Дъ
Реклама
Дестинации
За България
Еко Пътуване
100 те Национални Туристически Обекта
Български празници
Планина
Водопади
Море
Исторически
Къщи за Гости
Къщи под Наем
Голф България



