Payless

Името на пещерата идва от двамата братя – Съе и Сею, укривали се в нея от турците по време на робството. Входът й е под скален откос, висок шест и половина метра, обрасъл с папрат и мъхове. Дължината на Съева дупка е 400 метра, а температурата целогодишно е в границите от 7 до 11 градуса по Целзий.

Предполага се, че е образувана преди около 4 милиона години. Била проучена за първи път през 1883 г. от професор Златаров, а 10 години по-късно неговия пример последвали и братята Шкорпил. През 1963 г. Съева дупка е обявена за природна забележителност, а през 1967 г. е благоустроена. Днес тя е обезопасена и много добре осветена. С умение и вкус проектантите и строителите са постигнали това, без да накърнят присъщите и романтика и тайнственост. В нея са намерени кости на животни, глинени съдове и даже монети от времето на Римската империя.

Пещерата се състои от пет зали. Първата от тях е наречена Купена. Тя е с дължина 50 м и широчина 19 м. Ориентирана е в посока изток-запад и е сравнително бедна на образувания. Името си е получила от високия 4 метра каскадно оформен сталагмит, наподобяващ купа сено.

Втората зала се казва Срутището. Тя е получила името си от падналите от тавана блокове, вероятно от земетресение, станало преди векове. Отдясно на пътечката е забележителният сталактон, наречен „Дебелата Берта”, който наистина прилича на голямо оръдие. Малките сталактити по тавана наподобяват каменен дъжд, а на южната стена на залата внимателното око може да забележи женска фигура, често оприличавана на чакащата майка на поета Димчо Дебелянов. В западния край са каменните струни, наречени Органът на пещерата. На северната страна може да се види вкаменен водопад, а в най-западния край е сталагмитът, наречен Минарето.

Третата зала е наречена Хармана, вероятно защото е равна и почти кръгла, с размери 41 на 40 метра. Най-забележителен е най-дебелият сталактон па пещерата – с вичониа 5 м и обиколка от 13 м. Северната му страна искри, сякаш е посипана със скреж или със скъпоценни камъни. Това е причината да го наричат още Брилянтен.

Акустиката на Хармана е забележителна, затова тук са пели много хорове. В тази зала могат да се видят и единствените в България „хеликтити”. Това са наклонени сталактити. Причина за това е постоянното въздушно течение, което отклонява посоката на капките вода настрани.

Северозападно от Хармана е разположена залата Белият камък. С повече въображение в нея могат да се различат вкаменен слон, лъв, орел, прикованият Прометей, боздугани, слонски уши, мраморни колони, хан Кубрат и неговата жена, балдахини и още много. Най-внушителното образувание в тази зала е огромен сталактон, който наистина наподобява средновековен замък.

Последната зала е наречена Космос – заради образуванието, което сполучливо наподобява ракета в полет. От пода се издигат сложно оформени сталагмити. Един от тях наистина изглежда като майка с дете на ръце, други наподобяват Кремълските дворци, а трети приличат на Белоградчишките скали. Може да се види и силуетът на вкаменена жаба.

Съева дупка е приказен свят, сътворен от разнообразни по форма и големина сталактити, сталагмити и сталактони, обагрени във всички възможни цветове и нюанси, който напълно оправдава названието на пещерата – „Подземната перла на България”.