Payless

Пещерата Снежанка с право е наричана една от най-красивите пещери в България. Нейната красота се дължи на снежнобелите дребнозърнести мрамори, през които е текла река Новомахленска преди повече от три милиона години.

Оттам идва и името на пещерата. В така наречената Вълшебна зала, сред изящните синтрови образувания и езера, очарованото око с лекота различава фигурата на Снежанка, балдахина на нейното легло и други детайли от любимата приказка, сътворени сякаш от феерична снежнобяла материя.

В пещерата могат да се видят едни от най-красивите карстови форми в България. Безспорно подобряват настроението табелите с надписи като „По-бавно”, „Не се предавай”, „Спри и си почини” и други.

Няколко са предположенията за името и на близкия град Пещера, но надделява становището, че причина за това наименование най-вероятно са пещерите Снежанка и Юбилейна. Находките, открити там, дават основание на изследователите да смятат, че през бронзовата епоха те са били обитаеми и че възникването на селище в Пещерската котловина е станало някъде през втората половина на ІV в. пр. Хр. Много свидетелства са останали от времето, когато са се смесвали трите етноса на славяни, траки и българи – не само мостове, останки от пътища и крепости, но и саркофази, култови предмети, оръдия на труда, накити и оръжия.

Снежанка е една от най-малките пещери в България, но е много богата на сталактити (най-големият е с дължина 1,30 метра), сталагмити, сталактони и драперии. Особен чар и придават петте синтрови езера, в които могат да се видят пещерни бисери. В средата на пещерата има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранно-желязната епоха и кости на животни. Има предположения, че траките от племето беси са я ползвали като убежище.

Тази приказна пещера, разположена в Баташката планина, била открита случайно на 3 януари 1961 г. от трима алпинисти от туристическото дружество „Купена” в Пещера. Те влезли в пещерата рано сутринта и я напуснали чак вечерта, запленени от нейната хубост. Същата година пещерата била проучена и от специалисти от Българската академия на науките. Един от тях я кръстил „Снежанка”. Пещерата е благоустроена и отворена за туристически посещения от 1968 г.

По главната си ос пещерата е с дължина само 145 метра и заема едва 3150 кв.м площ, но е изключително богата. Една от най-интересните зали носи интригуващото име „Зала на виметата”. Във Вълшебната зала има сталактити, от които при почукване може да се сътвори мелодия.

Може би най-интригуваща е „Залата на брадите”, от чийто таван висят разположени в редове тъмнокафяви корени на вековни букови дървета, стигнали до тавана на пещерата през пукнатините на двуметровите мраморни скали отгоре.