Payless

Перперикон (Хиперперакион) се намира на 15 км североизточно от Кърджали. Извисява се на скален връх с надморска височина 470 метра. Това е едно от най-древните и най-големите тракийски светилища на Балканите.

Знайно е, че още старогръцкият историк Херодот споменава за прочуто светилище-прорицалище на древния тракийски бог Дионис-Загрей, което се намирало някъде в Родопите. Неговата жрица била не по-малко известна от прочутата делфийска пророчица Пития.

Римският автор Светоний добавя, че тук са идвали самият Александър Велики, както и бащата на римския император Гай Октавиан, за да узнаят съдбата си. Един от първите съвременни автори, споменаващи Перперикон, е Константин Иречек.

Според професор Николай Овчаров, именно Перперикон се оказва това дълго търсено светилище, което се появява към края на бронзовата епоха и функционира чак до приемането на християнството в Родопите в началото на V век. В светилището се съхранявали дъсчици с писанията на Орфей.

Орфей е митологичен герой, чиято тъжна съдба и музикалното му изкуство са всеизвестни. За траките той обаче е божество, донякъде сходно с Дионис, а по-късно – и с Христос.

Перперикон е основният религиозен център на тракийското племе сатри, чийто жречески род били бесите. Херодот ги описва като свободолюбиви и непокорни хора.

В къснобронзовата и ранножелязната епоха Перперикон се превръща във внушителен култов център. Около І век сл. Хр. градът добива своя завършен вид. Негов център безспорно е бил дворецът-светилище с голямата овална зала. През последните години бяха проучени значителни части от крепостта на върха, така нареченият Акропол. Близо до двореца, в Акропола археолозите попаднаха на най-ранната църква, открита досега в Родопите. Смята се, че оттам започва известната мисия на епископ Никета Ремесиански за християнизацията на Родопите.

Перперикон запазва своя блясък и през Средновековието. Разкопките, провеждани всяка година, разкриват все нови и нови факти за този уникален археологически комплекс. Проучванията от последните години показват, че Перперикон напълно съхранява значението си в християнската епоха. През 5-7 век той вероятно е седалище на една от ранните епископски катедри, а през 8-12 век става и областен център, подчинен директно на администрацията в столицата на Византийската империя. През 2002 г. в подножието на хълма е намерен бронзов реликварий, в който се съдържа частица от Светия кръст. Тя може да бъде видяна в църквата „Успение Богородично” в Кърджали.

Освен всичко друго, Перперикон е свързан и с легенди за несметни златни съкровища. Смята се, че в неговото подножие, по течението на река Перперешка през Древността и Средновековието се е добивало злато. Една хипотеза смята, че оттам идва наименованието на византийската златна монета – „хиперперон” или „перпера”.