Payless

Панагюрище винаги е свързвано с трагичната съдба на Априлското въстание от 1876 г., когато българският народ се опитва да извоюва своята свобода и независимост след пет века робство. Едни от най-ожесточените сражения са проведени именно в близост до този малък град.

През ХІХ век Панагюрище преживява истински икономически разцвет благодарение на развитието на занаятите в града. През 1876 г. ту е центърът на Четвърти революционен окръг, което е причината след потушаването на въстанието градът да бъде опожарен и напълно унищожен. Затова в него почти няма оцелели възрожденски къщи. Останали са само няколко сгради като Тутевата къща, в която на 20 април 1876 г. е обявено началото на въстанието. В нея се пази музейна експозиция показваща стаята, в която отседнали ръководителите на въстанието и било написано обръщението към българския народ. В градския исторически музей се съхранява и един от преписите на „Кървавото писмо”, дало началото на въстанието.

Историческата местност Оборище е друго място в близост до града, тясно свързано с историята на въстанието. Тя се намира на 8 км от Панагюрище. На това място от 14 до 16 април 1876 г. заседава Първото българско народно събрание.

Българският централен революционен комитет в Гюргево, Румъния решава в края на 1875 г., че в България трябва да бъде вдигнато въстание. На 4 април е изпратено писмо до селищата на четирите революционни окръга. Четири дни след пристигането на писмото избраните от народа делегати започват да се събират в местността Оборище. На заседанието пристигат 64 делегати с редовни пълномощия, а общият брой на присъстващите е над 300 души. За заседателна зала служи горската поляна. Заседава се на маса, върху която са поставени сабя, пистолет и църковен кръст, в които се заклеват всички присъстващи.

Захари Стоянов, един от летописците на последвалите събития, описва обстановката на заседанието. То се провежда тайно от турските власти през нощта. На дърветата са закачени газови фенери. Преди началото на дебатите е извършен молебен, след което делегатите полагат своите клетви. По думите на Стоянов това е един паметен момент за българския народ, който всички присъствали си спомнят вечно.

Събранието е ръководено от Георги Бенковски. Най-важните въпроси са свързани с ръководенето на въстанието. След бурни дебати за ръководители са избрани Георги Бенковски и Панайот Волов.

След тридневни заседания и оживени разисквания събранието приема въстанието да бъде обявено на 1 май 1876 г. Изработена е тактика за водене на боевете. Избира се и комисия, която да разработи цялостен подробен план за обявяване и провеждане на въстанието.

Местността, където се провежда това събрание, е обявена за историческа. През 1928 г. на същото място е издигнат паметник от бял камък. В долната част на имената са изписани имената на участниците и делегатите в събранието. В чест на стогодишнината от началото на Априлското въстание в Панагюрище е издигнат паметник. Всяка година на 1 и 2 май на това място се организира тържества и чествания в памет на загиналите за национално освобождение.