Payless

Една от най-емблематичните сгради на столицата, приютила Националната художествена галерия и Етнографския институт с музей при БАН, е била турски конак. Има непотвърдени твърдения, че именно в нея е бил осъден Васил Левски. Между 1881-1894 г. към нея се пристрояват западното и източното крило и сградата се превръща в дворец. След 1944 г. в нея временно се помещава Министерски съвет.

Дворецът е построен непосредствено след Освобождението на България от османско господство (1878) и избирането на София за столица (1879). От предишната сграда са запазени само основите. Виенският архитект Виктор Румпелмайер проектира новия дворец специално за първия български княз Александър Батенберг. Напълно е преустроена централната част и фасадата на двореца. На втория етаж е изградена блестяща тронна зала, а под нея се намира „Знаменната зала”. Дворецът е допълнително разширяван през 1918 г. от цар Фердинанд.

Въпреки че софийският дворец се строи на два етапа, общият външен изглед създава впечатление за сграда с единен обем. Вътрешните връзки между отделните крила осигуряват бързи и леки преходи, което позволява да се съчетават функциите на представителна държавна институция и лично жилище. Не е случаен фактът, че в този си вид сградата служи за мярка и мащаб на всички обществени и жилищни постройки в София до 20-те години на ХХ век.

Заслугата за създаването на Националния музей за българско изобразително изкуство, както е официалното название на художествената галерия днес, е на някогашния заместник-кмет Симеон Игнатов, който посветил много усилия, за да положи началото на художествена сбирка с ясното намерение тя да се превърне в представителна национална галерия.

Той издирва и събира в продължение на много години картини от цялата страна. За няколко години колекцията надхвърля 2 000 творби, които първоначално са подредени в салон на улица „Гурко”. Откриването на колекцията било посрещнато с въодушевление и одобрение и скоро с указ сбирката се превръща в Национална художествена галерия.

Днес Националната художествена галерия е най-богатата в страната със своите 50 000 произведения на изкуството, от които са изложени около 3 000. Експозицията представя българското художествено изкуство от началото на ХІХ век до 50-те години на ХХ век и продължава да се обогатява.

Изключено е да се изброят безценните произведения и техните автори. Всички най-известни български артисти от последните двеста години са представени в галерията: Захари Зограф, Станислав Доспевски, Николай Павлович, Иван Мърквичка, Иван АНгелов, Антон Митов, Никола Петров, Елена Карамихайлова, Никола Маринов, Владимир Димитров-Майстора, Жорж Папазов, Златю Бояджиев, Дечко Узунов, Иван Ненов, Ненко Балкански и още много други.

Колекциите от ново и съвременно българско изкуство на музея – от Освобождението на България до 90-те години на ХХ век , съдържат над 30 000 произведения – кавалетна живопис, графика и скулптура. Най-цялостно е представена живописта с шедьоврите на най-големите български майстори. Много богата е графичната сбирка. Най-добрите постижения на българските пластици от ХХ век са в музейната колекция.

Националната художествена галерия работи от понеделник до събота, от 10 до 18 часа. Персоналният билет струва шест лева.