Payless

Националния църковен историко-археологически музей при Светия синод се помещава в сградата на Богословския факултет на Софийския университет. Историята му започва още след Освобождението на България през 1878 г. През 1923 г. музеят е официално учреден.

Музеят полага началото и на филиала на Националната художествена галерия за старо българско изкуство, който се намира в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски”.

През 2008 г. Националният църковен историко-археологически музей отбеляза своята 85-та годишнина от създаването си. Експозиционната площ е крайно недостатъчна за тази съкровищница на българската православна култура, която притежава над 11 000 експоната, свързани с историята на християнството по българските земи.

Музеят представя българската православна духовна култура и художество. Тук са изложени множество ръкописи и старопечатни книги, ценни икони и щампи, утвари, църковни старини и паметници от християнското изкуство. Експозицията на музея включва и макети на известни старинни църкви, албуми със снимки на всички по-важни и забележителни църковни паметници, ръкописи на Неофит Хилендарски (Бозвели), писма и документи от Иларион Макариополски, от екзарсите Антим I и Йосиф I, от митрополит Климент Търновски и др.

Изключително богата е колекцията от икони. Едни от най-ценните експонати на музея са най-старата намерена рисувана икона в България от X век на Св. Георги и Св. Димитър на коне от Созопол и двулицевата икона на Св. Богородица Пътеводителка (Одигитрия) от Поганово.

От късното Средновековие са запазени иконите на Христос Пантократор, Св. Андрей, Св. Климент Охридски, Св. Троица и Св. Богородица.

Най-обширна в количествено отношение е колекцията от икони от Възраждането. Представени са основните възрожденски иконописни школи с творби от техните най-големи майстори: тревненците папа Витан, Симеон Цонюв и Йоаникий папа Витанов, самоковските майстори Димитър Зограф и Захарий Зограф и други.
Посетителите също така могат да видят копия от ценни стенописи от Бачковския манастир, от църквата „Св. Четиридесет мъченици” в Търново, от Боянската църква, Земенския манастир, манастирите в Кремиковци и Драгалевци, от Троянския манастир. Изложена е и галерия от ктиторски портрети.