Payless

Националният политехнически музей съдържа над 22 000 експоната, разпределени по колекции: времеизмерване, транспорт, фото- и кинотехника, оптика, звукозапис и звуковъзпроизвеждане, радио и телевизия, изчислителна техника, музикални механизми, геодезически уреди, измервателна техника, битова техника, шевни и пишещи машини, физични уреди, съобщителна техника.

В музея се пазят ценни свидетелства, свързани с живота и научното творчество на видни дейци на българската наука и техника. Научният архив включва над 2 000 единици. Музеят разполага с видеоархив, киноархив, фотоархив, справочен апарат по история на науката и техниката, личностни архиви, специализирана библиотека с читалня с над 12 000 книги и периодични издания, сбирка от художествени творби с техническа тематика, картографски произведения.

В постоянната експозиция на площ от 1 000 кв.м. са показани едва около 1 000 предмета от богатия фонд на музея. Политехническият музей е разработил над 140 тематични изложби от различни области на науката - "Спомени за българската индустрия", "Запознайте се с музея за наука и техника", Магията на камера обскура", "История на българската техника", "Електрификацията на България", "Минното дело в България" и много други. Изложбите са показвани в България и по света. Броят на посетителите на музея е около 30 000 души годишно.

В Националния политехнически музей се съхраняват колекции от уреди и машини, характеризиращи различни техники и технологии. Сред тях със своята атрактивност се откроява сбирката от часовници. Нейното начало е поставено през 1971 г., когато Киноцентърът предоставя на музея част от съхраняваното там имущество от царския дворец. Между множеството предмети са и 17 часовника от колекцията на цар Фердинанд І и цар Борис ІІІ. Националният политехнически музей притежава и единствената в страната ни пълна колекция от миньорски лампи, използвани по българските земи от древността до наши дни.

Особено интересна за ценителите на музиката и любителите на предмети с антикварна стойност е колекцията от звукозаписваща и звуковъзпроизвеждаща техника. Събирана систематично от създаването на музея, днес тя наброява над 80 предмета и обхваща периода от зората на звукозаписа /фонографът на Едисон/ до появяването на касетофона.

Колекцията изчислителна техника проследява развитието на техническите средства за пресмятане от най-простите, използвани от различните цивилизации в древността до персоналните компютри. Тук се включват прототипи на античните абаци, индианското “кипу”, разпространеният в българските земи “рабош”, дървените сметала, аритмометрите, механичните касови апарати от края на ХІХ век, механичните и електрически сметачни машини, първите български електронни калкулатори “Елка”, първите български персонални компютри “Правец”.