Payless

Националният исторически музей е създаден на 5 май 1973 г. На 2 март 1984 г. в чест на 1 300 годишнината от създаването на България, първата постоянна експозиция е открита в сградата на съдебната палата. Сега музеят е настанен в резиденция "Бояна".

В него се съхраняват над 600 000 паметници на културата. Музеят е най-големият в България и един от най-големите в Европа.

Националният исторически музей спокойно може да се сравнява с Лувъра и Бритиш Музеум, а стойността на културните и историческите ценности, които се съхраняват в него, е между осем и десет милиарда евро. Музеят наистина притежава изключителни находки: уникални златни съкровища, артефакти от тракийската епоха - керамика, бронз, мрамор и злато.

Една от най-големите колекции от гръцките полиси е събрана в зала "Аполония Понтика" - стотици ценни съдове рисувана керамика и глинени статуетки. Много богати са експозициите от Римската и Византийската епоха, както и паметниците от Средновековна България. Всички тези експонати са намерени на територията на страната или в съседни страни - Македония, Северна Гърция, Румъния, Сърбия, Бесарабия, Молдова и Украйна.

Поради липса на място музеят може да показва най-много един процент от онова, което притежава. На особено внимание се радва експозицията "Непоказваните съкровища", в която са експонирани артефакти, уникални не само за нашата страна, но и за света.

Музеят е на три етажа и е разделен на пет зали. Първият етаж от сградата на музея съхранява предмети от Древността и Средновековието. В първата зала са изложени праисторически находки като сечива, уреди от бита, костни украшения, керамика и идолни фигури. Впечатление правят многобройните погребални златни накити.

Втората зала е посветена на траките, които са пребивавали на територията на България от VІ в.пр.Хр. до VІ в.сл.Хр. Най-известният експонат е тракийското златно съкровище от Панагюрище. Панагюрското съкровище е датирано от ІV – ІІІ в.пр.Хр. Намерено е случайно през 1949 г. Състои се от девет части, създадени от чисто злато, а общото му тегло е 6 килограма. Съкровището впечатлява с майсторската си изработка и фината украса. Тракийското археологическо наследство е изключително богато. Освен Панагюрското съкровище, в музея могат да се видят още няколко златни и сребърни съкровища от същата епоха, редица погребални дарове, оръжия, сечива, накити и керамика.

Третата зала е посветена на историята на средновековна България. Богати находки представят живота на аристокрацията от онова време. Една от най-известните находки е масивният златен пръстен на цар Калоян.

Вторият етаж на музея е посветен на църковното изкуство в България и епохата на Възраждането. Четвъртата зала проследява живота на българите през Възраждането, а петата е посветена на съвременната история.

На третия етаж се намират временните експозиции и етнографските изложби.

Боянската църква също е филиал на Националния исторически музей. Тя е най-забележителният паметник на българската средновековна живопис и световно богатство от епохата на късното Средновековие. Други филиали на музея са корабът „Радецки”, Земенският манастир и църквата „Св. Четиридесет мъченици” в Търново.

Националният исторически музей работи 09.00-16.45 ч. през зимата и 09.30-17.30 ч. през лятото. Входът за музея е 10 лв.