Payless

Сливен се славил през Възраждането като голям занаятчийски център. Неслучайно на панаир тук идвали търговци от Полша, Унгария и цялата Османска империя. Градът бил важен производител на оръжие, но най-вече на вълнени платове. Точно затова именно тук през 1984 г. е създаден Музей на текстилната индустрия – първата постоянна научно-техническа експозиция в България.

Музеят е създаден като филиал на Националния политехнически музей. Постоянната експозиция е разположена на два етажа, в осем зали, с обща площ от 550 кв. м. Във фондовете му се съхраняват над 3 000 експоната. Посетителите на музея могат освен да разглеждат, и да се включат като участници в демонстрацията. В хронологичен ред са показани ръчното, а след него и машинното текстилно производство – от епохата на ранния неолит до 70-те години на ХХ век. Особено интересно е ръчното, защото след хурките и вретената могат да се видят първите станове и чекръци, изобретеният от Жозеф Мари Жакард през 1733 г. стан с така наречената „летяща совалка”, отмотаването на копринената нишка от пашкула на бубите, гайтанджийски чаркове, технологиите „мутафчийство” и „килимарство”, като специално място е отделена на родоначалника на българската текстилна индустрия Добри Желязков.

Машинното производство също е представено с любопитни експонати като първите предачни машини, внесени от Германия и Англия. Особено атрактивен е педално-задвижваният стан, на който са работили предимно мъже. Показан е и българският принос в текстилната техника: лентова тъкачна машина, произведеният в Габрово стан „Янтра”, първата машина за производство на ефектни прежди, патентована в над 20 държави и още много любопитни експонати.

Музеят на текстилната индустрия има зала за временни експозиции. Притежава специализирана библиотека с българска и чуждестранна литература за техника и технология на текстилното производство, както и научна и приложна периодика от същата област. Библиотеката разполага с пълен набор от първите български учебници за различни текстилни специалности в средното и висшето образование. В научния архив се съхранява богат документален и снимков материал на личности, фамилии, предприятия и организации, свързани с развитието на текстилното производство в България.

В непосредствена близост до музея се намира съхранената до днес най-голяма производствена сграда на Държавната сукнена фабрика, създадена през 1842-43г. , под ръководството на Добри Желязков - основоположникът на българската текстилна индустрия.