Payless

Град Тутракан е известен с мемориалното си военно гробище и с единствения по рода си по поречието на река Дунав Музей на риболова и лодкарството. Ако посещението на военното гробище навява тъга, то музеят събужда в посетителите интерес и любопитство с оригиналните си експозиции.

Музея на риболова и лодкарството е открит през 1974 г. Той се намира в архитектурния резерват „Рибарска махала” – естествено обособило се рибарско селище от епохата на Възраждането с автентични сгради. Мястото е очарователно и с лекота туристите могат да се потопят в миналото и да разберат защо през своето хилядолетно съществуване Тутракан е неизменно свързан с риболова и лодкарството – древен поминък и занаят, изхранвал цели родове и фамилии. Експонатите в него са събрани от цялото поречие на Дунав.

Експозицията е подредена в 7 зали и 2 интериора, в сграда – паметник на културата от началото на ХХ век. В хронологическа последователност са представени оригинални риболовни уреди от древността и използвани в съвремието съоръжения. Показани са оригинални въдици от кост и мед, харпуни, глинени тежести за рибарски мрежи, железни сапкъни, кърмаци, различни видове мрежи, изработвани от растителни влакна.

В града работили прочути майстори, които изработвали и изнасяли лодки не само за Румъния и Сърбия, но и за Австрия и Унгария. Знае се със сигурност, че към 1897 г. рибарската професия била упражнявана от 2297 души, а в началото на ХХ век махалата била обитавана от 1437 рибарски семейства. Доста жени също се занимавали с риболов. От тук, освен лодки, се изнасяла риба, рибено масло и черен хайвер за редица европейски страни.

Експозицията на музея предлага увлекателно пътешествие в миналото. Посетителите ще открият нова информация за трудния бит на местното население изхранващо се с рибарство: храната му се състояла главно от мамалига и риба. Рибарите се задържали в градчето само през най-студените зимни дни. Тръгвали на риба рано напролет и се завръщали през късната есен. Отдалечавали се на 15-200 километра от родното място, ловели риба, която продавали, и така издържали семействата си. Когато годината била лоша и ловът – малък, хората масово гладували.

Освен за живота на местните рибари, туристите могат да се запознаят и със самата река Дунав. В музеят те могат да научат, че символът на реката е рибата моруна, защото бялото и месо е много вкусно и от нея се добива прословутия черен хайвер – „златото” на дунавските рибари.