Payless

Предполага се, че град Трявна е възникнал през втората половина на ХІІ век, когато е носил името Търнава.

Най-ранният документ за съществуването на Трявна е датиран от 1565 г. По време на турското робство населението се ползвало с известни привилегии, защото било длъжно да охранява проходите на Стара планина. Земята обаче била малко и неплодородна, което пък допринесло за бурното развитие на занаятите. Жителите на Трявна се оказали великолепни дюлгери и иконописци, но най-много се прочули с умението да ваят дървото.

Ако посетите Трявна, ще се уверите, че този малък град излъчва свой чар, особено от старината му част, обявена за архитектурен резерват със съхранените 400 паметника от Възраждането. Най-значимите забележителности в старата част на града са часовниковата кула, „гърбавия мост”, църквата от ХІІ век „Св. Архангел Михаил” и Специализирания музей на резбарството и етнографското изкуство.

Специализираният музей на резбарството и етнографското изкуство е в прочутата Даскалова къща – прекрасен образец на възрожденската и в частност, на тревненската архитектурна школа. Тя е на два етажа с висок и просторен чардак, защитен от широка стряха. Къщата е обградена от висок каменен зид с бойници. Донякъде наподобява малка крепост – нещо абсолютно необходимо в онези смутни времена, когато наоколо вилнеели разбойническите шайки на кърджалии и даалии.

Дворът на тази възрожденска къща е много красиво зелен, добре поддържан, с големи дървета. За големия майсторлък на дърворезбарите съдим още по фигурите в двора на къщата. Дървените произведения на изкуството се сливат с цялостния облик на къщата. Даскаловата къща има два етажа като на долния са разположени няколко експозиции, а горе са стаите с прочутите слънца. Въпреки че къщата е на 200 години, ще се уверите, че автентичният й вид е максимално съхранен.

В залите на къщата са изложени повече от 5000 експоната. С множество снимки и оригинални творби са показани шедьоврите на тревненската художествена школа и резбарско и зографско изкуство. И до днес се помнят имената на уста Димитър и уста Генчо – прочути дюлгери, на резбарите Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, както и на представителите на шестте зографски рода. Затова, когато се озовете там, не пропускайте да видите интересната сбирка от инструменти, материали и произведения на най-богатата в страната зографска фамилия – Миневската.

Не бива да пропускате и колекцията с творби на самобитния майстор Генчо Марангозов – също резба и дървени скулптури на български исторически личности: ханове, царе и възрожденски дейци.

Даскаловата къща е известна и с други важни събития: именно в нея Васил Левски и Ангел Кънчев основават местния революционен комитет, а Апостола преспал в „писаната стая”. Пак тук се настанил и щаба на руската армия по време на Руско-турската война.

Но Даскаловата къща е най-известна с легендата за облога между Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца. Двамата били майстор и калфа и се състезавали кой ще направи по-красив таван в току-що построената къща. Легендата разказва, че двамата се трудили шест месеца и накрая предоставили на местния еснаф да реши кой е спечелил. Местните майстори се събрали и разгледали първо работата на Иван Бочуковеца – на таванът било изобразено юлското слънце. Майстор Димитър също бил изобразил слънце на тавана и неговия труд хората оценили като по-добър. И до днес всеки посетител може да види двете слънца и да прецени кое от двете е по-добре изработено.