Payless

Мелник е малък град в Южна България, известен със своята история и прочутите си вина. Градът съществува от Средновековието и до днес е успял да съхрани своя идентичен и уникален образ.

Според академик Иван Дуйчев името на този романтичен български град идва от славянската дума „мел” – бяла глина, креда, заради изумителните скални пирамиди, които го обкръжават. Археолозите предполагат, че е възникнал около крепост, охраняваща южната българска граница. Днес в него живеят малко хора, но го посещават все повече туристи и то не само от България. Причините са две: неговата изумителна красота и гъстото ароматно вино, добивано от широка мелнишка лоза, за което казват, че може да се пие и дъвче. То е толкова прочуто, че местните хора разказват как всяка година Уинстън Чърчил поръчвал 500 литра от него. Не е сигурно дали тази история е вярна, но ако посетите историческия музей в Мелник, ще научите много интересни неща. Преди той е бил разположен в Пашовата къща, построена през 1815 г., а днес вече има нова собствена сграда. Изложени са находки, които обхващат миналото на региона от праисторията до наши дни. Етнографската му експозиция запознава посетителите най-вече с бита и културата на местните жители през Възраждането, като специално място е отделено на винопроизводството.

През първите столетия на османското владичество Мелник запада, но се възражда през XIX век. В основата на неговото благосъстояние са производството на тютюн и вино. В града са действали над 70 църкви, в околността има четири манастира. Според статистиката на Васил Кънчов към началото на XX век населението на Мелник наброява 4330 души, от които половината гърци.

Казват, че Кордопуловата къща в Мелник е най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров. Построена специално за производство, съхранение и търговия на вино, тя принадлежала на богатата гръцка търговска фамилия Кордопулос. Днес тя е музей, но собствениците й също произвеждат вино. В избите-тунели са могли да се поберат 300 тона вино, като най-голямата бъчва е с вместимост 12 тона. Седем вътрешни стълбища свързват различните етажи и мансарди. Горните етажи са изключително красиви, покрити с пъстри черги, върху тях пада светлинна от 24 прозореца, част от които с цветно венецианско стъкло. Украсена е с дърворезба и стенописи.

Най-голямата духовна обител в Пиринския край е на 7 километра от Мелник. Според летописи от Атон Роженският манастир бил построен още през 890 година. Близкото село Рожен получава името си от църквата на светата обител „Свето Рождество Богородично”. Манастирът достига своя апогей през XIX век, когато се превръща в регионален духовен център и се сдобива с множество земи. По време на турското робство го владеят гърците и е превърнат в метох на Иверския манастир в Света Гора.

Спорът за собствеността на тази обител бива разрешен от арбитражния съд в Хага – в полза на България, едва през 1921 г. Днес манастирът е истински шедьовър със своите стъклописи и майсторска дърворезба, в която често е вплитан мотивът „лоза” – свидетелство, че тя е плод на творци от Дебърската и Самоковската школа. В манастира може да се види чудотворната икона на Дева Мария, която се съхранява в параклиса „Св. Козма и Дамян”. Тя е едно от малкото копия от светено желязо на прочутата икона, охранявала портите на манастира Ивирон в Атон.