Payless

Манастирът „Седемте престола” е известен още като Осеновлашки манастир. Разположен е в красива местност в дефилето на река Габровица, на 80 километра от София. Близо до него се намира живописното Искърско дефиле. Историците смятат, че манастирът е създаден през Средновековието, най-вероятно през Х-ХІ век. Легенда свързва основаването на манастира с името на болярина Петър Делян (цар Петър ІІ) и с въстанието против византийското владичество през 1040 г. Смята се, че той е умрял в манастира след края на неуспешното въстание срещу византийската власт. Има и друга легенда за създаването на манастира, свързана с името "Седемте престола". Според нея обителта е основана през 11в. от седем боляри, които идват от Бесарабия и се заселват в района заедно с техните семейства. Установяването им в тези земи е свързано и с възникването на седем села в близост до манастира. Друга легенда е свързана с останките от средновековната крепост, намиращи се в близост до манастира. Местните хора ги наричат „Латинската крепост” и ги свързват с преминалите през българските земи кръстоносци от Третия кръстоносен поход. Най-ранните сведения за съществуването на Осеновлашкия манастир са от 1511 г. През 1737 г. султан Махмуд нарежда разрушаването на много манастири и църкви, в това число и Осеновлашкия. След Руско-турската война през 1770 г. и подписаното мирно споразумение, султан Абдул Меджит издава указ, с който се позволява на подчинените християни да строят църкви и манастири. Тогава Осеновлашкият манастир е реконструиран от майстор Стоян от Троян. В началото на ХІХ век манастирът отново е разрушен и е превърнат в частна собственост на богато турско семейство. През 1824 г. започва повторното възстановяване на манастира. През 1848 г. в новата сграда е основано килийно училище, а през 1851 г. започва строителството на новата голяма триетажна сграда на манастира. Понастоящем Осеновлашкият манастир е функциониращ и посреща гости. Манастирът е ограден от висок каменен зид, а в средата на вътрешния двор е разположена църквата. Комплекса включва също камбанария и две жилищни сгради, голямата част от които са стаи за посетители. Дворът впечатлява със своята добре поддържана градина с много цветя, цъфтящи храсти и стари дървета, едно от които е едновековна секвоя. Камбанарията се състои от две камбани с дървено и метално клепала – последното е взето от останките на Римска крепост, намираща се в близост до манастира. Манастира има и собствена библиотека, която съдържа стари православни книги, включително една подарена от руската императрица Екатерина. Манастирската църква датира от 11-12в., но от многократните преправяния през изминалите столетия, е загубила напълно автентичната си архитектура. Уникалното в църквата са седемте олтара – нещо, което няма еквивалент в друг български храм. Именно заради това и самият манастир става известен като „Седемте престола”. Четирите основни олтара образуват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени. Други два са в близост до вратата, а последният 7-ми олтар, е непосредствено срещу входа на църквата. Всеки престол представлява отделен параклис със собствени стенописи и иконостас и е посветен на български светец. Стенописите в църквата са на повече от сто години.