Payless

Манастирът „Св. Йоан Предтеча” е друго свещено място в Кърджали. Средновековната сграда е украсена с великолепни фрески.

Манастирът се намира на територията на самия град, в квартал „Веселчане”. От него са запазени само руини, които са били няколкократно проучвани. През 30-те години на ХХ век археолозите откриват първите останки от манастира. През 1962 г. са открити и следи от средновековната църква. Проучването на обекта започват едва преди 30 години. Тогава излизат наяве елементите на голям манастирски комплекс, ограден със солидни крепостни стени. В центъра му се откроили стените на църква с уникални стенописи, достигащи на места до 3,5 метра. Археолозите предположили, че става дума за храм на епископски манастир, създаден през XIII век.
Учените смятат, че манастирският комплекс е издигнат върху основите на още по-стара сграда – вероятно църква от ІХ век. Смята се, че в началото на ХІІІ век храмът е бил разрушен от рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, предвождани от графът на Фландрия Балдуин, който по-късно става крал на Латинската империя в Константинопол. Храмът е построен наново и повторно е разрушен от османските турци в края на ХІV век.
От манастирския комплекс не е запазено много. Днес от манастирския зид са оцелели три от стените – южната е запазена изцяло, докато източната и западната – само частично. Северната страна е изцяло разрушена. Това се дължи както на вражеските нашествия, така и на действието на река Арда, която, сменяйки коритото си, е отнесла голяма част от сградите, разположени на север от основната постройка. Смята се, че Кърджалийският манастир се е превърнал в център на християнството в Родопите. Историческите сведения и запазените останки от градежи дават основание, че той се е превърнал още в X - XI век в епископско, а по-късно и в митрополитско средище. Смята се, че структурата на храма е сходна с тази на манастирите в Атон.
В сградата на манастира има общо пет зидани каменни гробници. Четири от тях са на висши духовници, а за петата се смята, че е на виден местен аристократ. Една от тях е непокътната зидана гробница на архиерей в литургични дрехи, която е била запечатана херметически. Находките от тази гробница представляват невероятни образци на прочутата константинополска везба със златни нишки върху коприна, с прекрасни орнаменти, образи на Божията майка и други светци.

В манастира се чете и надпис, оставен от Добромир, който вероятно е бил майстор-зограф, който е искал да запази името си сред украсата на храма. Подобни открития се срещат често в късносредновековните български църкви. По онова време те са били смятана за нарушаване на канона. Днес учените смятат, че българските майстори, които са оставяли еманата си върху своите творби, са носители на ренесансовия дух.

През 2000 г. църквата в манастира бе възстановена.