Payless

Съдбата на манастира „Свети Николай” е тясно свързана с историята на старо селища, носило името Грамаде. Според легендата, на свещеник Филип Иванов от Челопеч насън му се явил самият Свети Николай, който му казал, че вижда манастир, „кацнал като голяма бяла птица на хълма”, разрушен от турците, и му възложил да го открие.

Той се заел с разкопки и скоро попаднал на здрав зид от камък и хоросан, а после открили останки от килия с шест скелета. Според едно от мненията скелетите са на хора, участвали в отбраната на манастира и на Грамаде срещу турците. Грамаде е дало силен отпор срещу турците и е било разрушено изцяло от тях около 80 години след падането на Търновското царство. Според друго мнение, градящо се върху положението на скелетите (един в легнало, а останалите – в седнало), погребаните са славяни и един българин, живяли по времето на езическия храм, върху който по-късно е издигнат манастира. Върху тези основи бил издигнат нов храм.

Помогнали мнозина, но главната заслуга била на монахиня Людмила, която дошла тук след като сънувала сън. Тя дълго събирала помощи, преодоляла всички пречки и успяла да завърши строежа. Тук, под многовековния дъб в двора на манастира, тя намерила вечния си покой. Дъбът е на над 500 години и е висок цели 25 метра.

Смята се, че на мястото на Скравенския манастир първоначално е съществувало езическо светилище, върху което вероятно по времето на цар Петър е бил издигнат християнски храм. Манастирът е разрушаван на няколко пъти и след това е възстановяван. Последният значителен ремонт е претърпял през 1947 г.

Неотдавна манастирът е наново изографисан. Благодарение на различни дарители той се сдобива и с нови икони.