Payless

Девическият манастир "Покров Богородичен", метох на Рилския манастир, е основан през 1772 г. от родолюбивата баба Фота - бабата на Константин Фотинов, която след като приела монашески сан в Русия, дарила имотите и къщата си на Рилската света обител. Постепенно метохът се превърнал в просветно и духовно средище. В средата на ХІХ век в него живеели повече от 100 монахини и послушнички. През 1837-1839 г. била издигната и внушителна каменна църква. През XVIII век в Самоков е имало няколко метоха на светогорските манастири Зографски, Хилендарски и Иверски, на Рилския манастир, както и на някои от манастирите в Божи гроб. В тези метоси отсядали таксидиоти - монаси, които събирали помощи за своите манастири. Самоковски майстори изработили позлатената дърворезба на иконостаса. Иконите са дело на Димитър Зограф, но най-много привлича вниманието стенописът на Покровителката Богородица в нартекса, дело на Захари Зограф. Божията майка е изобразена с разгънат покров, който брани монаси, архиереи и първенци на града - ктитори, сред които е и авторът на стенописа. Църквата е трикорабна, разделена от два реда колони, свързани с арки. Олтарът е с три абсиди - едно от първите представителни решения в църковното строителство през Възраждането. От запад има аркадна открита нартика, върху която ляга обширна емпория, която към наоса се открива с пластично двойноогъваща се линия на парапета. Архитектурното й решение е по-близко до творчеството на Тревненската и Дряновската школа, отколкото на Самоковската. Предполага се, че църквата е дело на тревненския първомайстор Димитър Сергьов. Дело на самоковски майстори обаче са позлатените резби на иконостаса и особено изразителните царски двери, както и балдахина над светия престол и другите църковни мебели. Манастирът се издържал с производство на текстил. Интересен факт е, че монахините представили своята продукция на Международното изложение в Лиеж през 1905 година и на Изложението на балканските държави в Лондон 1907 година, както и на Първото българско земеделско промишлено изложение в Пловдив през 1892 година. Грамотите, получени тогава, могат да се видят в днешната магерница - присъединената към комплекса на манастира Хаджистамова къща. В манастира се съхранява библиотеката с книги от ХVІІ-ХІХ век на монаха Серафим, както и част от мощите на Св. Сава Сръбски и Св. Панталеймон.