Payless

За познавачите и изследователите на живота и дейността на летописеца на Априлското въстание от 1876 година – Захари Стоянов, са изключително добре познати основните дати, факти и събития, съпътствали земния му път. Макар и роден в котленското село Медвен - насред най-меките и топли гънки на Стара планина, жадният за четмо и писмо дух на Джендо Стоянов Джедев – както е истинското му рождено име, още в най-ранна възраст напуска родния край, за да търси късмета си по широкия свят.

Овчар в Добруджа или чирак в шивашка занаятчийска работилница в Русе, той непрестанно търси начини и средства за собственото си ограмотяване и самообразоване, за да стигне до назначението си като помощник-библиотекар в популярното русенско читалище “Зора”.

Точно тук, младият Захари Стоянов попада под влияние на идеите на Русенския таен революционен комитет, членовете на който се срещат зад стените на читалището. Веднъж посветен в революционното дело и превърнал идеала за национално освобождение в цел и смисъл на живота си, Захари Стоянов много скоро се оказва един от организаторите на Старозагорското въстание от 1875 година. По-късно, попада сред народните делегати на събранието в местността Оборище и активен участник във всенародната подготовка на Априлското въстание, описана от него в най-значимото му произведение – “Записки по българските въстания”.

Дейността и революционните идеи по време на престоя му в град Русе завинаги свързват Захари Стоянов с известната русенска фамилия Обретенови, която усърдно, всеотдайно и безрезервно служи на националния идеал за свобода или смърт. Именно познанството с голямата фамилия на Баба Тонка Обретенова, се оказва съдбовно за Захари Стоянов, който свързва живота си с една от нейните дъщери – Анастасия Обретенова, а с това завинаги – до края на дните си, остава носталгично обвързан и с града край голямата река – стария Русчук.

Ето защо, с признателност и уважение, русенската общественост отдава своята почит и я препраща към бъдещите поколения с инициатива за изграждане на къща-музей “Захари Стоянов”. Специалната експозиция е открита на 3 март 1978 година, а поводът е 100-годишнината от Освобождението на България. Всъщност, къщата-музей на Захари Стоянов в Русе се намира в непосредствена близост до фамилната къща на семейство Обретенови, но е закупена след смъртта на революционния деец от съпругата му Анастасия, т.е той никога не е живял в нея, тъй като умира преждевременно по време на посещение в Париж. Независимо от това обаче, тук са разположени материали, свързани с живота и делото на летописеца на Априлското въстание, както и експозиция за семейство Обретенови и българското Възраждане. Музеят е включен в Стоте национални туристически обекта и в залите му могат да се разгледат оръжия на войводи и четници, сабята със скрит револвер на Стефан Караджа, сабята с подпис на Раковски, лични вещи на фамилия Обретенови, множество документи, снимки, портрети. Тук е експониран и черепът на самия Стефан Караджа, който Баба Тонка изравя, запазва и съхранява след смъртта на славния хайдутин, и пред който се е клел във вярност Русенският революционен комитет. Къща-музей “Захари Стоянов” – Русе, представя цяла галерия от видни русенци, чиито дела са подпомогнали създаването на българската нация.