Payless

Още приживе Алеко Константинов подарява родния си дом на Свищовската община. В него днес е подредена забележителна експозиция.

Големият български писател се появява на бял свят на 1 януари 1863 г. По това време градът процъфтява, защото търгува, изнася най-вече зърнени храни, не само в Османската империя, но и в Румъния, Австрия и Русия. Описват бащата на Алеко Константинов като заможен търговец, който владеел пет езика, като горд и деспотичен човек, а майка му – в противовес, като мечтателна и нежна жена – качества които предава и на своя син.

Алеко Константинов има късмета да бъде обучаван първоначално от учители като Емануил Васкидович и Янко Мустаков, а две години посещава и прочутото някога училище на Христаки Павлович. После продължава да учи в Априловската гимназия в Габрово, но обучението му е прекъснато от започналата Руско-турска война. Именно тя става причина император Александър Втори, при третото си идване в Свищов, да отседне в родния дом на бъдещия писател.

Днешната експозиция пази спомени за всичко това. Пак в тази къща по-късно се е помещавала и канцеларията на свищовското губернаторство начело с Найден Геров. Служители в него са били такива личности като Иван Вазов, Драган Цанков и Никола Живков, а самият Алеко Константинов работил като писар.

След войната Константинов учи в град Николаев, където се запознава с творбите на руските класици. Там отпечатва първите си стихотворения, започва да превежда от чужди езици, пише пиеси и композира, защото освен литературата, силно го влече и музиката. После продължава обучението си в Новорусийския университет в Одеса. През 1885 г. се завръща в България, запознава се с Пенчо Славейков и доктор Кръстев, превежда от руски и френски, взима все по-дейно участие в политическия живот на страната. Той е страстен поклонник на пътешествията: през 1889 г. посещава Световното изложение в Париж, през 1891 г- това в Прага, а две години по-късно пътува и до Чикаго. На бял свят се появяват „До Чикаго и назад” и неповторимият „Бай Ганьо”. Този забележителен творец и гражданин става популярен и любим на мнозинството българи още приживе. Неговите фейлетони, написани дръзко и иронично, заклеймяват цялата пошлост и лошите нрави, които са се възцарили в България през тази епоха.

На 11 май 1897 г., на пътя край село Радилово, близо до Пазарджик, Алеко Константинов бива застрелян с един куршум в сърцето. Изстрелът е предназначен за неговия приятел и политически съмишленик Михаил Такев. Остават неосъществените планове на писателя: за околосветско пътешествие пеш заедно с един французин и за още едно с Лидия Шишманова.

От архива на писателя не е останало много: 19 книги, няколко вестника и списания, двайсетина снимки, грамофон без фуния, фотографски триножник, мастилница и пирографирана кутия за бръснарски принадлежности. Също така три снимки, направени от самия него, разрешителното му за упражняване на адвокатска практика, три ръкописни тефтерчета с по няколко страници и квитанции.

Остава безсмъртното му творчество, както и славата му на родоначалник на организираното туристическо движение в България. Както е знайно, на 27 август 1895 г. той извежда 300 души на витошкия първенец Черни връх. Негови са и редовете за българската природа, написани с вдъхновение и обич.