Payless

Катедралната църква „Св. Богородица” в град Пазарджик е най-голямата възрожденска църква в България. Построена е през 1836-1837 г. и представлява просторна трикорабна псевдобазилика с две външни галерии, построени върху красиви аркади.

Един от символите на Пазарджик, наред с Часовниковата кула и Старата поща, е катедралната църква "Св. Богородица". Тя е най-големият запазен възрожденски храм в страната.

Построена е през 1836-1837 година. Създаването на храма преплита исторически хроники и легенди. Твърди се, ме местният онбашия разрешил на българите да си построят църква, но тя да бъде колкото една волска кожа. Тогава пазарджишките еснафи и по-будните нашенци разрязали на тънки ленти една волска кожа и с нея опасали мястото за новия градеж. След като видял това, турският управник се възхитил от находчивостта на християните и повече не им създавал никакви пречки.

Църквата е архитектурно-художествен паметник на културата от национално значение. Представлява изключителна културно-историческа ценност със своята архитектура и великолепен дърворезбован иконостас. Многопластовата ажурна дърворезба е уникално съчетание на геометрични, растителни и животински орнаменти, в които са вплетени фигурални композиции, изобразяващи библейски сцени. Иконостасът впечатлява със своето стилно съвършенство, изящество и сложност на композицията, богатство от светлосенки, чистота на формата и сигурност на изпълнението.

Великолепният иконостас е дело на майсторите от Дебърската школа, показали изключително оригинално третиране на растителни мотиви в орнаментални композиции. Човешки фигури са въведени също в цели композиции. За изработването му са били необходими голяма за времето си сума - 70 000 гроша, наложило се пазарджиклии да вземат заем от Виенската банка.

Пазарджиклии разказват, че иконостасът бил изработен от седем майстори за седем месеца. Но според проф. Иван Батаклиев, автор на книгата "История на църквата "Св. Богородица" в гр. Пазарджик", иконостасът е създаден между 1840 и 1845 година. Създаден е от майстор Макри Негриев Фръчковски от градчето Галичник, Дебърско и четиримата си синове (двама - иконописци и други двама - скулптори).

През 1895 година изгоряла част от колоната на централната врата на иконостаса, но четири години по-късно майстор Нестор Алексиев от село Осой, Дебърска околия отново я изработил, точно в стила на другите части на иконостаса.

Иконите в църквата са от различни години, спасени от пожара в 1834 г., а най-новите са от 1914 г., когато било последното изписване на църквата. Не всички икони са датирани. Най-старата датирана икона е "Св. Дионисий" от 1815 г., от времето на епископ Дионисий. Друга стара икона е "Св. Богородицз", подарена от калфите на абаджийския еснаф, по случай събора на еснафа през 1827 година.

Интересна е и историята на катедралния храм „Св. Богородица” в Пазарджик. Според легендата, мюдюринът – някогашният турски управител на града дал разрешение на българите да построят църква, но поставил невъзможното на пръв поглед условие сградата да не е по-голяма от волска кожа и обичайното изискване да не е по-висока от джамията. Местните жители нарязали кожата на тънки лентички, с които очертали основите. Управителят се възхитил на тяхната находчивост и повече не им създавал проблеми. После вкопали сградата в земята и така спазили условието и за височината.