Payless

Археолозите често наричат региона на Нова Загора "Мека на археологията". И това твърдение не е прекалено пресилено, защото най-старите следи от човешка дейност тук са отпреди 8 000 години, а около града са открити 500 надгробни и 26 праисторически селищни могили, 62 поселения от късножелязната и 74 от римската епоха, 32 средновековни селища, 13 крепости и 4 манастира. Завидно богатство на толкова малка територия. Това е причината учени от Австрия, Англия, Русия, Япония и Холандия да участват, някои повече от 40 години, в археологическите проучвания тук.

В началото на всяко добро дело винаги стои някой безкористен ентусиаст. За Нова Загора това е учителят Никола Койчев, който през 1926 година поставя началото на историческия музей с цел издирване, изследване и експониране на намерените предмети, които просто бликат при всяко копване в плодородното поле около града. Днес във фондовете си музеят съхранява близо 40 000 експоната - количество, с което не могат да се похвалят даже някои областни музеи в България.

От многобройните могили обаче само една е наречена "Българската Троя" (макар че е по-стара от Троя) и това не е случайно. Става дума за прочутата могила край село Караново, която продължава да привлича интереса на световната археологическа общност със сензационни открития.

Карановската могила се намира в подножието на последните разклонения на Сърнена Средна гора, в края на Новозагорското поле. С височината си от 13 метра, дължина 250 и ширина 150 метра, тя е една от най-големите в България. През 50-те години на 20 в. разкопки в нея започват учените Васил Миков и Георги Георгиев. Разкрити са седем пласта от неолита, халколита и първата половина на бронзовата епоха в Южна България.

Могилата е била населявана в продължение на няколко хиляди години. Разкрити са добре запазени основи на жилища, богат домашен инвентар, оръдия на труда, изработени от кремък, кост, рогове на елени и от мед, както и глинени плочки, с може би най-старите писмени знаци в Европа. На същото място където бяха намерени тези плочи, през 2005 година български и австрийски археолози разкриха останки от огромна за времето си сграда - обществена постройка или владетелски дворец. През новокаменната, каменно-медната и раннобронзовата епоха Карановската могила са обитавали 240 поколения и даже, според професор Васил Николов, населението на тези земи е дало цивилизацията на Стария континент.

През 2008 година при спасителни разкопки на Източнта могила археологът Веселин Игнатов разкри останки от антична кола с четири колела, в която са били впрягани два коня с богата украса на сбруите. През октомври 2009 година на същото място екипят му откри сводеста гробница на тракийски аристократ, пълна с изключително ценни находки - оръжия (мечове, кама и копия), плетена ризница, съдове от глина, стъкло и бронз, канделабър с лампа, фибули, коланни апликации, сребърни чаши с позлата. Сред тези находки с особена ценност са уникалният стъклен ритон с глава на неизвестно животно, златен пръстен със скъпоценен камък и монети, които посочват възможността за датировка на гробницата - І век от Новата ера.