Payless

Археологическият резерват Абритус възниква като тракийско селище. Доказват го намерените оръдия на труда и битови предмети като жертвеника от времето на владетеля Реметалк І. След продължителни войни римляните унищожават тракийската държава по тези земи и през 45 г. сл. Хр. завладяват окончателно Балканския полуостров.

В периода І – ІV век в АБритус били почитани езическите божества, а след признаването на християнството за равноправна религия то навлиза в региона сред местното население. Един от най-разпространените култове бил този на Херкулес, но били почитани още Юпитер, Марс, Сабазий, Аполон, Хигия и други.

През 251 г. тук се състояла голяма битка между римските войски, предвождани от император Деций Траян и готите. В битката загиват императорът и неговият син. Поредното възстановяване на Абритус е осъществено през ІV век от император Константин Велики. Този трако-римски град просъществувал до края на VІ век, когато бил разграбен и унищожен. През VІІ век върху неговите руини възникнала българска крепост, разрушена при походите на киевския княз Светослав. На нейно място израснало средновековно селище, унищожено от печенегите през ХІ век. През ХІІІ – ХІV век западно от Абритус възникнало българско селище, наречено Хръсград или Херазград, чийто продължител е сегашният Разград.

Всички тези факти векове наред били неизвестни на науката и местното население. Едва през 1887 г. академик Анани Явашов започнал разкопки в западната част на Хисарлъшката могила. От неговите открития се поинтересувал Карел Шкорпил, но систематичните проучвания започват през 1953 г. под ръководството на Теофил Иванов със съдействието на ИСторическия музей в Разград.

Днес в експозициите, посветени на Абритус, могат да се видят кремъчни артефакти от палеолита (най-ранните следи от човешко присъствие в района на Разград), каменна брадва и амулет от нефрит от неолита. Наред с кремъчните сечива се появяват първите медни оръдия на труда, керамика, изящна култова пластика и накити, изработени от средиземноморски миди. Много са находките от времето на траките, особено предметите и оръжията, отливани от бронз. Освен известния златен Пегас, тук е намерено и най-голямото в страната златно късноантично монетно съкровище от 835 броя (4 кг), сеени от десет императора от V в. сл. Хр., управлявали Източната римска империя.

Абритус е бил изграден като римските градове – с прави улици и обществени сгради, построени в центъра около градски площад (форум). Градът бил водоснабден чрез няколко глинени (керамични) водопровода. През 1976 г. е разкрита напълно укрепителната му система. Общата застроена площ на Абритус обхваща 300 декара, половината от която защитена от крепостни стени.

Особен интерес предизвиква т.нар. Перистилий – комплекс, разположен на 3200 метра площ, резиденция на висш държавен магистрат. От голям портик на южната фасада с йонийска колонада се влиза в шест магазина, а от южния вход малък коридор извежда в голям двор под открито небе, чиито четири стени са оградени с римско-йонийска колонада (перистил). Оj там идва и името на комплекса. В него е имало големи стопански помещения, представителна приемна зала, спални и сервизни помещения. Сградата е била използвана до края на VІ век, когато заедно с целия град е станала жертва на аварско нашествие.

През декември 2002 г. тук е експониран и открит Лапидарий, който включва около 60 броя епиграфски паметници, надгробни плочи и архитектурни детайли.