Payless

Тетевен е малък град в Северна България, разположен в живописна котловина, през която тече река Вит. Около града се издигат върховете Острич, Петрахиля, Червен камък и Равни камък. Градът е запазил старинния си вид и впечатлява туристите със своя интересен исторически музей.

Първият археолого, който започва разкопки из земите в региона на Тетевен и проучва многобройните надгробни могили и пещери, е роденият тук Рафаил Попов. Усилията му донасят неочаквано богати резултати и неговите съграждани решават да ги съберат в музей. През 1932 г. е издигнат Дом-паметник в чест на падналите в три войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Именно в него днес се помещава Градският исторически музей на Тетевен.

В раздел „Археология” са показани оръдия на труда от късния палеолит и неолита: череп на пещерна мечка, зъби на глиган, медна брадва, кремъчна стъргалка, медна игла, култова брадвичка със стилизирани фигури, глави на овен, вол и коза.

Бронзовите и сребърните сестерции от времето на императорите Траян и Комод, съкровище от над 1300 сребърни монети, сечени през ІІ – ІV век и надпис, който посочва, че Тетевен е бил в границите на провинция Диптенсия, са доказателства, че тук е имало и римско селище.

Името на Тетевен се споменава за първи път в писмен източник от 1421 г. и вероятно идва от думата „тетива”, защото, погледнат от високо, градът наистина наподобява тетива на лък, опъната по протежението на река Вит.

ХVІ и ХVІІ век са период на благоденствие и разцвет за Тетевен. Градът се разраснал, но къщите били толкова близо една до друга, че по покривите им можело да се отиде от единия до другия край на селището. Произведенията на тукашните майстори се предлагали не само на пазарите в Солун и Истамбул, но и на запад – в Австрия и Германия. Започнали да наричат града „Алтън Тетевен” („Златен Тетевен” на турски). В него имало 60 хаджии, хиляди били поклонниците, ходили до Рилския манастир и манастира „Зограф” в Атон, три метоха разгръщали мисионерска дейност.

Разцветът траял до 1801 г., когато Тетевен бил опустошен и изпепелен от кърджалиите. От 3000 къщи останали само четири, въпреки че кърджалиите не успели да го превземат със сила, а влезли в него с измама. Едва няколко десетилетия по-късно Тетевен отново процъфтява и през втората половина на ХІХ век се превръща в един от занаятчийските центрове на България.

През 1871 г. Васил Левски основава в близкото село Гложене един от най-многочислените тайни революционни комитети, но след злощастния обир на турската хазна при Арабаконак, членовете му са арестувани и изпратени в Диарбекир. В музея се пази факсимилие от писмо на Апостола до Любен Каравелов относно обира и неговия инициатор Димитър Общи. В музея е запазено и още едно факсимилие: признанието на Митхад паша, че българите от този край са били принудени насила да приемат ислямската вяра.

В музея са запазени и знаменателните думи на Иван Вазов: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България... Ходил съм в Швейцария, и по други места в Европа, пребродил съм България, но не съм видял по-вълшебен край.”