Payless

Историческият музей в Самоков е създаден през 1930 г. като сбирка към читалище-паметник "Отец Паисий". Същинската сграда на музея е построена през 1940 г. по проект на известния архитект Юрдан Юрданов. Музеят разполага с повече от 30 000 експоната, обособени в сбирките: Етнографска, Археологическа, Художествена, Фотографска и документална. Етнографската изложба показва накити, керамика, дърворезба, носии и тъкани, ковано желязо, които показват бита и поминъка на населението на града през миналите векове. Архиологическата изложба съдържа най-вече тракийски и късноантични находки. Художествената част е заета от икони, щампи, ръкописи, документи и картини. Експозициите заемат два етажа. Най-богата и стара е етнографската изложба. Особено внимание в нея е отделено на предметите, изработени от сребро и злато, които впечатляват с качеството си на изработка, както и стъклените предмети. През ХІХ в. в Самоков е открита първата стъкларска работилница в България. Някои съдове, изработени в тази работилница, могат да бъдат видени и днес в музея. Най-богатата находка на късноантична култова керамика се намира именно тук. Предметите са от множество ямни светилища, намерени на брега на язовир Искър при един от неговите отливи и датират от І в. пр. н. е. Останалите експонати са от землището на с. Поповяне и са датирани към 3-4 в. сл. н. е. От находките в музей става ясно, че зараждането на града е свързано с добива най-вече на желязо и проивежданите от него предмети. Самоковските майстори се учили от западноевропейските рудари саксонци, наричани "саси" и по техен образец въвели пещите ("видни"), ковашките работилници ("мадани") и големите чукове, задвижвани с водна сила, наречени "самокови", от които идва и името на града. Изненадваща находка за посетителите е и колекцията от камеи. Изключителен интерес предизвикват изкусните творби на прочутата Самоковска зографска школа, в която първото място безспорно принадлежи на Захари Зограф. Запазени са негови лични вещи, икони и картини. Особено внимание заслужава портретът на гръцко момиче - свидетелство за несподелената любов на прочутия майстор, станала причина той разочарован да напусне Пловдив. Музеят съхранява над 3 500 произведения на изкуството, сред които картини на Христо Йончев-Крискарец, икони и портрети на Христо Димитров, Захари Зограф, Станислав Доспевски, Христо Йовевич, Иван Иконописец, Никола Образописов и други представители на Самоковската художествена школа, скици и рисунки, както и лични вещи на Образописов. Част от сбирката е дарение от колекционера Боян Радев. Изложени са и обкови на икони от сребърен филигран. Освен произведения на изкуството, музеят съхранява и книги с изключителна стойност и историческо значение. Най-важната от тях е оригинално издание на т.нар. "Рибен буквар", чийто автор е Петър Берон. В музея е съхранена и печатарската машина на Никола Карастоянов, както и много други лични вещи, книги и пособия за печатане на прочутия издател. В двора на музея има лапидариум. Най-интересният експонат там е тракоримски погребален саркофаг от ІІ-ІІІ в. сл.Хр. Също така могат да бъдат видяни скулптури на Захари Зограф и Никола Карастоянов.