Payless

Историческият музей в Перущица включва четири експозиционни зали. Експозицията в сградата на музея бележи хода на развитие на селището от неолита до съвременния му облик. В историческия музей се пазят много лични вещи, оръжия и документи, свързани с историческото минало, революционната дейност и борби на местното население.

Комплексът Исторически музей включва и историческата църква "Св.Архангел Михаил", Дановото училище (първото класно училище, което в последствие се превръща в болница), етнографската експозиция и археологическите обекти в околността.

Музеят е създаден през 1955 г. Експозицията проследява развитието на селището и появата на племената на траките и славяните. Специално място е оставено на находките от руините на базиликата „Червената църква” от края на V век, която впечатлява с уникалните си архитектурни форми и красивите си стенописи.

Векове преди идването на римляните, около карстовия извор близо до някогашния квартал Пастуша, свое селище създали траките. В този район са открити 29 надгробни могили, сред които най-известни са Духова и Банова. Именно находките от Духова могила са експонирани днес в историческия музей в Перущица. Там могат да бъдат видени: тракийски бойни колесници, мраморна глава на мъж, статуи на антични божества, оброчни плочки, както и монети, сечени във Филипопол.

Хората били привличани от уникалните условия за живот в региона – изобилие от вода, плодородна почва, умерен климат, но и още нещо – красотата на тукашната природа. Смята се, че сегашният град води началото си от древното село Драговец, разрушено през 1364 г. от турските орди, предвождани от Лала Шахин.

През ХV век тук дошли много български бежанци от най-западните предели на Балканския полуостров – днешните Албания и Епир. Селището било отново опожарено през 1784 г. от кърджалиите на Мехмед Синап. Но Перущица винаги възкръсвала от пепелта. Всички тези нещастни събития и превратности на съдбата не успели да пречупят тукашните хора.

По време на Възраждането, най-славните години на града, тук живели и работили видни просветители и дейци на национално-освободителното движение като Петър Бонев, Спас Гинов, Васил Соколски – Доктора и Кочо Честименски, обезсмъртен от Вазов в едноименното стихотворение. През 1869 г. Васил Левски основава в града таен революционен комитет, чиято дейност е възстановена от Георги Бенковски седем години по-късно.

По време на Априлското въстание Перущица се включва в освободителните борби. В продължение на седем дни жителите удържали непрестанните атаки на турската армия, предвождани от Адил Ага. В църквата „Св. Архангел Михаил” те предпочели смъртта пред плен. Мнозина мъже отнели живота първо на своите семейства, а след това и те се самоубили. Загинали 347 души. По-късно техните кости били събрани и погребани в същата тази църква. Перущица била опожарена и срината до основи.