Payless

Историческият музей в град Етрополе е открит на 7 декември 1958 г. Днес той се помещава в сградата на бившия конак, построена през 1853 г. от етрополските майстори Дено и Цветко в типично възрожденския архитектурен стил.

Експозицията на музея представя историята на града и околните селища. Етрополе е древно тракийско селище, възникнало през VІІ-VІ в.пр.Хр. Местоположението и природните условия на района благоприятстват стопанското развитие и търговията още в най-древни времена. Археологическите свидетелства - македонски и гръцки монети, образци от гръцка керамика, луксозни предмети и накити, сочат ранно установяване на търговски обмен с далечни пазари - Финикия и Египет. През Средновековието градът се развива като важен занаятчийски център. Развива се и металодобивът. През Възраждането градът, заедно с манастира „Света Троица” е значим книжовно-просветен център за българските земи.

Богатото културно-историческо наследство на община Етрополе е представено в 10 експозиционни зали: Археология, Етнография, Занаяти ХVІ-ХVІІ век, Занаяти ХVІІІ-ХІХ век, Занаяти ХІХ-ХХ век, Просветно дело, Етрополска книжовна школа, Националноосвободителни борби, Видни жители на Етрополе и Дарителство.

Музеят е включен в организацията „Музеите в света” със седалище в Мюнхен.

Часовниковата кула до историческия музей в Етрополе е една от най-старите в България. Тя е изградена през 1710 г. от майстор Тодор. Първоначално е строена като наблюдателна и отбранителна кула, за което може да се съди от начина на строеж и оставените отвори на трите и страни. Иззидана е от речен камък и бигор. Общата височина на кулата е 20 метра.

През 1821 г. кулата е преустроена в часовникова. Опитният майстор Дидо изработва часовниковия механизъм, а камбаната е взета от разрушената църква на манастира „Свети Атанас”. Кулата е реставрирана, часовникът работи точно и до днес. Тя е обявена за архитектурен паметник на културата.