Payless

Градът се ражда с Указ, подписан на 2 септември 1947 година от тогавашния министър-председател и лидер на БКП Георги Димитров, според който се обединяват в едно селата Раковски, Марино и Черноконьово. Главна заслуга за изграждането му има младежкото бригадирско движение.

Даже и да е изкуствено създаден този град съществува, неотменна част е и от най-новата история на България и пази спомени за неща, които не са само поучителни, но и са източник на гордост за неговите жители.

Едно от тях е Историческия музей, където могат да се видят вещи и фотоси от бита на хората от трите села, на чието място възникнал Димитровград, от прокарването на железницата на барон фон Хирш през 1873 г., от развитието на минното дело в този район. Множество документи, оръжие, писма, снимки, топографски карти и спомени на очевидци свидетелстват за участието на местните хора в завършващия етап на Втората световна война.

Исторически музей-Димитровград разполага с три експозиционни зали – две постоянни експозиции и една изложбена зала.

В зала 1 е разположена експозицията “Младежко бригадирско движение в България 1946-1988 г.”. Тя проследява всички етапи на това движение – движение, което има своите успехи и слабости, движение възвеличавано и оспорвано, но оставило трайни следи в най-новата българска история.

В своето съществуване през годините музеят винаги е бил преди всичко музей на Димитровград. Тази тема е застъпена във всички експозиции. Тя е основна за зала 2 “Димитровград”. Тук е представено цялостното развитие на града – възникването и строителството му, икономическите и обществени промени, културният живот, международните връзки.

В Зала 3 се уреждат временни изложби, провеждат се културни празници и други.

Привличат вниманието оригинални документи, свързани със създаването на самия град: от решения, протоколи и писма до архитектурни планове - безстрастни свидетели, които привличат през годините множество историци, изследователи и тълкуватели на отминалото време.

Отделни раздели са посветени на селското стопанство, с което някога са се славили трите съставни села, на промишлеността, просветата, културата и обществено-политическия живот на Димитровград. Запазени са интересни лични архиви като тези на бившия кмет Петър Йорданов, на Пенчо Кубадински - известен деец на БКП, един от главните ръководители на бригадирското движение, от което са и преобладаващата част експонати в музея: униформи, значки, ордени и медали, вестници, бюлетини, фотоси и инструменти.

В отдел "Етнография", създаден през 1998 година, се съхранява значителна колекция от традиционно облекло, оръдия на труда и съдове, накити и църковна утвар.