Payless

На повечето хора Велинград е известен със славата си на балнеоложки център, един от най-популярните в страната. И тя е напълно заслужена. Но представата за него би билра непълна, ако не се посети историческия му музей.

Началото на музейното дело в града започва още през 1909 г. Основан през 1951 г., музеят четири десетилетия носи името на 22-годишната партизанка Вела Пеева, която през март 1944 г. се самоубива, за да не бъде заловена от полицията. От 1991 г. е назован просто "Исторически музей".

Самото селище също получава името си от Вела Пеева. През 1948 г. почти слелите се три села - Лъджене, Каменица и Чепино, са обединени и така се ражда Велинград. Разположението му в Чепинската котловина предопределя изключително обилие и разнообразие на минерални водоизточници. Тук блика и най-големият карстов извор "Клептуза" с дебит 1200 литра в секунда.

Това истинско богатство е подобаващо представено в постоянната експозиция на музея - "Планината - гостоприемен дом". Фотоси и надписи върху камък представят най-старите действащи бани в България.

Посетителите на музея могат да научат много неща за историята и уникалния фолклор на този район, обитаван от древни времена. Легенда твърди, че именно тук се е подвизавал митичният Орфей, който покорявал със своята музика дивите животни и дори вятъра. Пак тук мнозина изследователи търсят и храма на Дионисий, за който пишат историците Херодот и Тукидид.

Във фондовете и експозициите на музея "Археология", "Етнография", "Възраждане", "Нова и най-нова история" и отдел "Художествен" се съхраняват повече от 17 000 археологически находки, предмети за бита, икони, старопечатни книги, фотоси, лични вещи и архиви на известни личности. Например експонатите, отразяващи живота и творчеството на един от най-великите оперни певци в света, баса Николай Гяуров. Показани са оригинални костюми от забележителните му роли, матрица на монета с неговия лик, сечена в Австрия, партитури, грамофонни плочи с негови изпълнения и фотоси.

Специално внимание отделете на керамичните изделия с изписани по тях все още неразчетени култови символи. Те са уникални за България и са известни още като керамика „Цепина”. Освен тракийската култова керамика на племето беси, с врязаните в нея съмволи, тук могат да се видят разнообразни произведения на различните етнически и верски групи, населявали Чепинския край - власи и българи, християни и мюсюлмани, както и на изключително интересните арумъни: тъкани, облекла, чорапи, рисувани с восък и писалки великденски яйца и други.

Подобаващо място в експозициите е отделено и на участието на чепинското население в национално-освободителните борби и във Възраждането. Специално място е отделено и на традиционното в региона изписване с писалка и восък на великденски яйца.