Payless

Метохът в Сопот е възстановен след Освобождението и днес представлява комплекс от построената през ХV век еднокорабна манастирска църква, жилищни и стопански сгради. Запазена е и килията, в която са живели Хаджи Ровоама и послушницата Рада Госпожина, обезсмъртени в романа „Под игото”.

Метохът се намира само ма 150 метра северно от центъра на града. През ХV век на мястото на малката църква „Св. Въведение Богородично” е съществувал параклис. През 1665 г. около параклиса са били издигнати жилищни сгради, което е било началото и на самия манастир.

Монахините от Сопотския метох участвали дейно в националноосвободителните борби на българския народ. Тук с помощта на игуменката Христина се е укривал Васил Левски в периода 1869 – 1872г.

В Сопотския метох е съществувал скрипторий за преписване на църковна книжнина и иконописна школа за монахини, действала до 30-те години на 20в.

През 1877 г. манастирът е бил опожарен от турците, а игуменката Христина е жестоко убита. Оцеляват църквата, чешмата, част от килиите и скривалището на Васил Левски. Лозата в двора на манастира е на повече от 350 години и е считана за една от най-старите в България.

Църквата е интересна със своята архитектура – наполовина вкопана в земята, тя напомня удивително една друга уникална църква – тази в село Добърско. Постройка на манастирската църква е скромна и външно не прилича на храм – липсва дори външно изявена апсида. Влиза се през малък притвор с шест стъпала. Иконите са стари – на патронната икона се вижда надпис и година „1823”. Рядкост е апостолският ред, който не е съставен от отделни икони, а е изцяло зографисан върху едно парче дърво.

Интерес представлява и запазената жилищна сграда с чардаците от 18 век, която по чудо заедно с църквата оцелява при опожаряването на град Сопот от турците през 1877 г.

В съседство с манастира е енорийската църква „Св. Св. Петър и Павел”, която впечатлява както с размерите си, така и с оригиналното си фасадно оформление. Построена е през 1846 г. от брациговския майстор Никола Троянов. Тя съща е изгорена през 1877 г., а две години по-късно е възстановена в първоначалния и вид. Тъкмо тази църква описва Иван Вазов в своите творби „Под игото” и „Чичовци”.