Payless

В Златоград, най-южния град на България, се намира Етнографският ареален комплекс – най-големият компактен архитектурен резерват в Родопите, един от бисерите на бързо развиващия се туризъм в този регион.

В стария град се възраждат с много любов не само архитектурните паметници, а и забравените стари занаяти. С историческа достоверност са възпроизведени малки работилници: грънчарницата посреща със звън на чанове, но не изковани от мед, а изваяни от глина. Една до друга са ножарската и сарашката работилници, където опитни майстори създават уникални образци. Терзийската работилница пази любопитни предмети и сечива от занаята – шевни машини на повече от 120 години, набор от архаични ютии, архивни снимки, където могат да се видят даже камилските кервани, които някога са стигали до Златоград.

В тъкачната работилница на стогодишен хоризонтален стан все още се изработват шарени черги, торбички и възглавници, а в гайтанджийската работилница туристите могат да видят как се произвежда вълна по старовремска технология.

В златарското ателие, където и сега може да се поръча старинен накит, се съхраняват приказно красиви ювелирни образци. Тук оживява легендата за Дельо хайдутин, защото е показан автентичен калъп за леене на куршуми.

Във всяка работилница на специална табла са показани автентични експонати, намерени при археологическите разкопки. Така се запазва нишката между минало и настояще.

Несъмнено най-атрактивният комплекс на Етнографския комплекс е Воденицата. В нея могат да се видят действащи и до днес водни съоръжения – валявица, тепавица и воденица-караджейка.

Когато се уморите да бродите по живописните улички на Златоград, можете да опитате някой от традиционните кулинарни специалитети под звука на български гайди или да опитате от прочутото златоградско кафе, което се вари на пясък.

Изключително интересен е Етнографския музей, където са показани археологически находки от времето на траките и римляните, от ранна Византия и средновековна България. Могат да се видят също така и сечива за обработка на почвата, образци от основни замеделски култури, съдове за млекопреработка, предмети свързани с бита. Много висока стойност има колекцията от традиционни облекла, особено женските празнични носии, характерни за Средните Родопи, накити и обреден реквизит, пълен набор от сватбен чеиз и пъстроцветни чорапи. В една от стаите на музея е монтиран единственият в България работещ отвесен стан за големи постелки и завивки, а в съседната стая е пресъздадено традиционното за Златоград обзавеждане през втората половина на ХІХ век и началото на ХХ век.

Не бива да се пропуска и откритото още през 1852 г. в двора на църквата „Свети Георги Победоносец” двуетажно училище, което днес е превърнато в Музей на образованието в Средните Родопи.

В Златоград и днес е жива легендата за Дельо войвода, закрилника на поробените. Народът е създавал песни за неговия живот и подвизи, за любовта му към красивата Гюлсюме. Най-известната от тях – „Излел е Дельо Хайдутин”, в изпълнение на Валя Балканска, бе изпратена в космоса през 1977 г.

Златоград е естествен център на културно-историческия туризъм в региона. Като такъв, той е удобен изходен пункт за посещение на Перперикон, Татул, обектите в област Смолян, както и тези в съседна Гърция – релефа на бога Митра до село Термес, стария град с музеите на Ксанти, Археологическият музей на Авдира и други.