Payless

В сградата на бившия царски дворец се помещават две изключителни сбирки – на Националната художествена галерия и на Етнографския институт с музей към БАН. Етнографският музей е създаден през 1906 г. като Народен етнографски музей, който през 1949 г. се обединява с Института по народонаука и така се поставя началото на Етнографския институт, оглавен от академик Стоян Романски.

Днес фондовете на музея съхраняват 50 000 експоната, които включват и богата колекция от предмети, принадлежали на българските етноси, живеещи извън територията на България – в Западните покрайнини, Македония, Северна Добруджа и Банат.

Богатствата на музея са неизброими и са събрани в няколко фонда. В „Домашни занаяти и покъщнина” са събрани предмети от обзавеждането на дома. В „Дърворезба” са показани предмети от ежедневния бит, но освен това музикални инструменти, както и църковна дърворезба с произведения на основните дърворезбарски школи в България – Тревненска, Дебърска и Самоковска. Това са икони, кръстове, дарохранителници, хоругви, олтарни двери, части от иконостаси, капители от църкви. Те са повлияни от проникналите през Възраждането у нас европейски стилове барок, рококо и ампир, които са умело преплетени с традиционната българска орнаментика, характерна за пастирската дърворезба. Една от най-големите колекции, които се съхраняват в Националния Етнографски Музей е тази от произведения на пастирската и църковната дърворезба – над 4 000 експоната.

Отдел „Земеделие и животновъдство” показва предмети, съпътстващи ежедневния труд. Изключително богата е експозицията в отдел „Керамика”. Колекция “Керамика” съдържа над 4 000 произведения от най-развитите грънчарски центрове в България – Бусинци, Троянско, Габровско, Софийско, Берковско, Чипровци, Разлог, Айтос и др. Образците представят развитието на грънчарството от края на ХІХ до средата на ХХ в.

В „Килими и едри тъкани” са изложени черги, килими, китеници и други, в „Ковано желязо” – разнообразни оръдия на труда и украшения. Отдел „Медникарство” съдържа над 2 000 предмета, създадени от кована мед. Отдел „Накити” също впечатлява с красотата и разнообразието на своите експонати. Съхраняваната в музея колекция от произведения на българските майстори златари заедно с пълния занаятчийски инструментариум съдържа повече от 5 000 предмета отнасящи се към ХVІІ – началото на ХХ в. Съхраняваните в музея образци най-често са изработени от сребро и неговите сплави. Сравнително малка част от предметите са с позлата. Традиционни за българското златарство са техниките на леене, коване и изчукване, филигран, гранулация. Наред с тях златарите използват при изработване на произведенията си емайл, ниело, гравиране и ажур, монтиране на цветни стъкла, полускъпоценни камъни и седефени плочки.

В музея сe помещават също така отделите „Обичаи и обреден реквизит”, „Традиционно народно облекло”, „Чуждестранно изкуство”, „Шевици и дребни тъкани”. Интерес представлява колекцията от кукерски маски и костюми, в която има образци, изработени по модели от ХІХ век, запазили традиционната технология. Значима е сбирката от мартеници, сурвачки, сватбени знамена, вотиви, ритуални накити, амулети, украси за кон, кръстчета, иконки, изработени от сребърна сплав и бронз, купувани в края на 19 в. и началото на 20 в.

Фонд „Чуждестранно изкуство“ в Националния Етнографски Музей е създаден през 60-те години на ХХ век с материали от различни страни, подарявани на музея чрез правителствени институции, дарения от частни лица, материали (часовници, гоблени, пешкири) от обзавеждането на бившия царски дворец, както и откупувани етнографски материали от постоянната комисия към музея. Има колекции от африканско оръжие (щитове и стрели), сребърни съдовe, предмети от слонова кост от различни страни, китайски гоблени, изработени с традиционна техника, колекция вази от Китай, керамични фигури от Еквадор, колекция от настолни часовници от бившия дворцов интериор, традиционно облекло от различни страни, музикални инструменти, два бумеранга и колчан със стрели от Австралия.