Payless

Йордан Йовков е един от най-популярните български писатели, известен като майстор на късия разказ и е вече признат за класик на българската литература. Минавайки през Добрич, човек може да забележи и сградата, посветена на Йовков. Лесно е да се заблудиш, но именитият писател всъщност е родом от Жеравна.

Въпреки това с Добруджа го свързват много неща, където живее през по-голямата част от живота си. Добруджа също така му дава вдъхновение за някои от най-значимите му творби, като „Вечери в Антимовския хан”, „Старопланински легенди”, „Ако можеха да говорят” и „Чифликът край границата”.

Домът-паметник се ражда най-вече благодарение на Деспина – съпругата на писателя и нейните роднини, които правят многобройни дарения и на 28 ноември 1980 г., по повод стогодишнината от раждането на Йовков, музеят приема първите си гости. Музеят е единственият по рода си център, посветен на живота и творчеството на Йордан Йовков. В него се съхраняват над 10 хиляди експоната, свързани с личността на именития творец. Пред сградата на музея е поставена и статуя на Йовков.

Посетителите имат възможност да видят кръщелното свидетелство на писателя. Множество книги, снимки и документи разказват за младежките му години, когато е преподавал в Добруджа. От този период са датирани и първите му поетически и белетристични опити. В музея могат да бъдат видени и екземпляри от първите издания на част от неговите творби.

В кабинета на писателя е запазено неговото присъствие. Атмосферата напомня 30-те години на ХХ век. На стената е окачена идилична картина: баща му Стефан, седнал пред къщата си в село Чифуткьой, загледан към добруджанската равнина. Изложени са лични вещи на писателя, многобройни ръкописни страници, личната му пишеща машина, на която твори, както и преводи на неговите творби на над 40 езика, включително на арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и много други.

За съжаление, последните десет години от живота на писателя са изпълнени не само с творчески труд, но и с изтощително напрежение, което подкопава силите му. Неизлечимо болен, през есента на 1937 г. той заминава на лечение в Хисаря. Състоянието му обаче се влошава. Оперират го по спешност в Католическата болница в Пловдив, но не успяват да го спасят. Погребението му в София се превръща в многохиляден поход, който изразява народната любов и признателност към личността му.

От особен интерес за туристите е забележителната художествена творба на Стоимен Стоилов в дом-паметника - “В света на Йовковите герои”, рисувана керамика.

На влизане в Дома-паметник на Йордан Йовков, посетителите могат да прочетат следните редове, писани от самия писател: „Във всяка моя работа мисълта ми е в Добруджа. Там е моят пейзаж, там са героите ми. Аз, с всичките си спомени и цялото си сърце, принадлежа на Добруджа”. Това е и поводът точно в Добрич да бъде издигнат и неговия музей.