Payless

През 1921 г. румънската кралица Мария Александрина Виктория де Единбург решава да посети Балчик, заинтригувана от разказите на приятелите си княз Сатмаре и неговата съпруга Ортанса, наричащи града „зелен оазис”. Запленена от природното очарование на мястото, от белите скали и тихото море, тя решила да изгради тук своя лятна резиденция и през 1937 г. дворецът бил готов. Нарекли го „Тихото гнездо”. За щастие кралица Мария имала строго изискване към строителите: дворецът да не нарушава естествената природна красота и великолепие на местността.

„Тихото гнездо” е разположено на 2 км извън Балчик. До него се стига по асфалтиран път. Дворецът включва два основни елемента – сграден фонд и парк.Част от парка е превърнат в научна ботаническа градина, която се стопанисва от СУ "Св. Климент Охридски".

Дворецът в Балчик впечатлява най-много със своята украса. На очи се набиват различните религиозни сюжети, архитектурната композиция и митологичните персонажи по стените и таваните на сградата. В архитектурата на двореца се преплитат старобългарски, готически, ориенталски, мавритански елементи. Построеният от румънската кралица дворец привлича много представители на румънската буржоазия, които построяват множество вили, прекарват електричество и превръщат Балчик в курортен град.

Специално поканен да сътвори красивите паркове бил швейцарецът Жул Жани, който до революцията в Русия бил главен градинар на император Николай Втори. След неговата смърт през 1937 г., делото му довършва Гутман, друг швейцарец от еврейски произход. До голяма степен очарованието на парка и днес се дължи на техните умения и усилия. Отделните части на парка и двореца носят различни имена: Гетсиманската и Плачещата градини, Градините на Аллах, Кръстовидното водно огледало, Английският двор, Мостът на въздишките, Алеите на Виното и на Вековете, Висящите градини, изворите „Бял кладенец” и „Чатал чешма”, Нимфеума (римската баня). Дворецът е заобиколен от красиви водопади, водни канали, лабиринти от тайнствени и красиви места. Внимание заслужават параклиса „Стела Марис” и гробът на кралица Мария.

В Градините на Аллах има каменна чешма, от която тръгва канал, който разделя дворцовите градини на две. Вървейки към морето виждаме къща, построена в традиционен възрожденски стил, сякаш кацнала над морето. Там е живял принц Николай – вторият син на кралица Мария, а след него и принцеса Илияна – най-малката дъщеря на кралицата.

Не пропускайте да разгледате интериора на двореца, впечатляващ със своята изисканост, скромност и стил. Вижте и Стаята на русалките (от надписа „undine” над вратите, значещ русалки на норвежки).

Самият Нимфеум представлява голяма квадратна постройка с басейн, която е прикрепяна от множество високи колони, по средата е открита. Колоните са издялани от цели каменни блокове, високи почти 2 метра. Не пропускайте да видите и старинния каменен трон в параклиса, където е гробницата на кралица Мария.

Дворецът в Балчик е своеобразна архитектурна интерпретация на стремежа на неговата създателка към красота и хармония. Едно романтично бягство от реалността към вълшебството на природата.

Вечерта на 18 юли 1938 г., след тежко боледуване, кралица Мария умира. Последното й желание е нейното сърце да бъде съхранено в двореца. По-късно, когато по силата на Крайовския договор Южна Добруджа е върната на България, на 8 септември 1940 г. ковчежето със сърцето на кралица Мария е изнесено от параклиса „Успение Богородично” и е върнато в Румъния. Дворецът в Балчик остава нейната мечта и изградения рай – едно кътче на спокойствие и хармония.