Payless

Градският исторически музей се намира в старинната част на Брацигово и се явява център на оформилия се музеен комплекс, който включва още родната къща на Васил Петлешков, експозицията на брациговската строителна школа през Възраждането и Етнографската експозиция.

В Поповата къща, построена през 1847 г. от братята Зафир и Михаил Попови, посетителите могат подробно да се запознаят с архитектурно-строителната школа през Възраждането, посветена на прочутите брациговски строители. Показани са любопитни фотоси от живота им, инструменти и официална кондика (закон на строителския еснаф в града), както и мещровския речник, състоящ се от 700 думи - таен език, с който те наричали пособия и предмети, за да запазят тайната на занаята си.

Според преданията, Кольо Фичето идвал в Брацигово, за да изучи строителския занаят и дори щял да се ожени за дъщеря на един от майсторите. А когата се заел със строителството на моста над река Осъм в Ловеч, поискал и получил помощ от брациговския строителски еснаф.

Друг ценен архитектурен паметник на Брацигово е Дамовата къща, построена през 1835 г. Тя представлява комплекс от жилищни и селскостопански сгради. Вниманието в нея привлича запазената розоварна. Местният климат е мек и е осигурявал добри условия за отглеждане на маслодайни рози - поминък, който днес се възражда отново.

Историческият музей на града е създаден през 1926 г. от група учители, които откриват скромна сбирка в старото читалище. Днес в него най-многобройни са музейните експонати, свързани с революционните борби на местното население. Тук са знамето, ушито от Ана Гиздова, оригинални черешово топче, библия, нож и револвер, върху които са се заклевали въстаниците, както и много предмети, принадлежали на брациговския герой Васил Петлешков. Днес в неговата къща, построена през 1872 г. от майстор Иван Боянов, се помещава художествената галерия на града.

В навечерието на въстаниетo от 14 до 16 април, ръководителите на ІV революционен окръг свикват историческото събиране в местността Оборище. Присъства и Васил Петлешков, избран за председател на комисията, която трябва да изработи военния план в окръга и възванието към народа. Петлешков обявява въстанието на "Синджирли бунар" - площад в града, ограден с възрожденски къщи. Под изработеното от Ана Гиздова знаме се събират 1 333 бунтовника от седем селища. Те разполагат с шест черешови топа, 463 пушки и 817 пистолета. Седемнадесет дни те са опиянени от свободата и се радват на победите си над местното турско опълчение, което не успява да сломи тяхната съпротива.

Брацигово е дало много жертви в сравнение с други въстанали градове и заслугата за това е в голяма степен на Васил Петлешков, мийто край е трагичен. Предаден от втория си баща, той глътнал предварително приготвена отрова, за да не попадне жив в ръцете на турците, но тя не подействала веднага. Закарали го при пашата вече замаян и почернял и го поставили между два огъня. Което не му попречило с невероятно мъжество да изрече думите, с които остава завинаги в българската история: "Сам съм, други няма. Аз водих, аз заповядвах, други не търсете."