Payless

Габрово е малък град в Централна България, разположен в близост до река Янтра. Според легендите е основан преди около 250 години от ковач, който се засели под един габър, откъдето идва и името на града.

Проучванията показват, че градът е съществувал още през Средновековието. Подобни данни дават и историческите извори. След падането под турско робство Габрово се свързва с яростната съпротива, която местните хора оказват срещу турската власт в продължителен период от време. Градът се свързва и като център на хумора и сатирата в България.

Габрово е един от българските духовни центрове в началото на ХVІІІ век. Той се превръща в люлка на българското светско образование. Тук, на 2 януари 1835 г., се открива Първото българско светско училище, а създадените за неговите нужди първи учебници, помагала и пособия, се възприемат като еталон от по-късно възникналите училища. От 1872 г. Габровското училище прераства в Първата пълна гимназия в България. От 1889 г. тя приема името на своя благодетел Васил Априлов и се нарича Априловска гимназия.

През 1974 г. е създаден Националният музей на образованието, който се помещава в обявената за паметник на културата историческа сграда на Априловската гимназия. През 1991 г. официално е открит географският център на България. Учени от БАН, по идея на редакторите на вестник „Поглед”, чрез няколко математически метода изчисляват, че това е точно местността Узана, на 25 км югозападно от Габрово. Там е поставен знак с формата на стилизирана пирамида с отвес, оцветена в цветовете на националното знаме.

Но всичко това няма да е достатъчно, ако не сте видели „Етъра”. Този самобитен музей на България е разположен на 8 км от центъра на Габрово, три километра след разклона за Шипка, на брега на река Сивек. Етъра е открит на 7 септември 1964 г., създаден по идеята на Лазар Донков, чиято главна заслуга е връщането към живот на уменията на старите български майстори и занаятчии. Музеят се състои от над 50 обекта, една част от тях са ремонтирани съоръжения, които и преди са се намирали в района, други са били пренесени дотам, а трети са били реконструирани по образец.

И до днес на Етъра могат да бъдат забелязани работещи валявица, тепавица, струг, воденица-караджейка, дъскорезница и още няколко десетки съоръжения, характерни за българския бит от XVI – XIX век. Те работят с един-единствен природен двигател – водата. Съоръженията изглеждат елементарни, но са се искали сериозни умения, за да се определят необходимите разстояния от вадата, наклонът на корубите, охлаждането на лагерите – хитроумни, гениално прости технически решения. Прекрасна е и чаршията (главната търговска улица) на Етъра, на която са поместени дюкяни на всички търговци-занаятчии и образци на къщи във възрожденски стил – точни копия на реални архитектурни образци, които дават представа за бита на населението от региона от ХVІІІ и ХІХ век. Най-привлекателни са търговските магазини – работилници на първите етажи, които предлагат симид, домашна баница, гевреци, сладкиши, кафе на пясък, което се сервира с прочутото бяло сладко. Едно от най-любопитните места в Етъра е одаята с чарковете – копие на автоматизиран тъкачен цех. Казват, че подобни машинарии зърнал габровец в Манчестър. Гледал ги дълго и като се върнал, по памет не само ги реконструирал, но и ги подобрил, така че да спират, когато се скъса нишка.