Payless

В средата на Средна Стара планина, в Калоферския дял, като огромен купол се издига връх Ботев. Погледнат от подножието му, той прилича на гигантски юмрук.

Връх Ботев е с височина от 2376 метра. Той е най-високият връх на Стара планина и трети по височина в България – след Мусала в Рила и Вихрен в Пирин. От север го очертават величествените, страховити и омайващи бездни на Северния Джендем. Сред хаос от стръмни зъбери и отвесни скали десетки потоци образуват непрекъснат низ от водопади и пръскала.

От юг шеметни отвесни скали опасват връх Ботев и очертават Южния Джендем. На запад и изток върхът се снижава до двете седловини Дюза и Маринка. По-нататък от двете страни като броеница се редят по-ниски върхове. В двата склона и върха към Северния и Южния Джендем са се оформили зъбери, стъпала и гладки отвесни скали.

По суровия си климат връх Ботев може да се равнява само с връх Мусала. Средната годишна температура на върха е -6 градуса по Целзий, а абсолютната минимална температура е -28 градуса.

Векове наред връх Ботев е бил необитаем и див. В неговите пазви са се крили от османските поробители много войводи. През върха, в далечната 1867 г. минава четата на Панайот Хитов с развято зелено знаме, носено от Васил Левски.

След Освобождението на върха започват да идват, макар и плахо, тези, които обичат красотата на Стара планина. След време – през 1942 г. е изградена и третата в България и втората по височина високопланинска метеорологична наблюдателница.

Връх Ботев заема средно положение на територията на националния парк „Централен Балкан”, разположен върха част от територията на Средна Стара планина. По склоновете на върха има големи преспи, които образуват планински потоци и водопади, известни под името Пръскалата. Най-голямо е Райското пръскало – най-високият водопад у нас (124 метра), което се намира на южния склон на върха над хижа „Рай”.

До върха може да се стигне по няколко пътя. От Калофер до високопланинското селище на върха води шосе с дължина 42 километра. По този път от Паниците се отделя туристическа пътека, която минава през хижа „Рай” и стига до върха. Трасето се изминава за седем часа. На връх Ботев може да се стигне и от изток за четири часа, минавайки през хижа „Тъжа”. Удобен е преходът от север с изходен пункт град Априлци, през хижа „Плевен” и заслон „Ботев”. Много популярен е пътят от Карлово през хижите „Хубавец”, „Балкански рози” и „Васил Левски”, който се изминава за десет часа.

Към върха най-кратък е преходът по така наречената Тарзанова пътека, трасирана през 1941 г. от загиналия по нея метеоролог и планинар Тодор Божков.