Payless

Велико Търново е известен като старата столица на Второто българско царство от 1185 до 1393 г, а след това остава основен културен и религиозен център. В днешно време Велико Търново е известно най-вече със средновековната крепост Царевец, патриаршеския комплекс и множеството стари манастири.

Велико Търново, сърцето на средновековната българска държава, бил наричан „Втори Константинопол” и „Трети Рим”. Градът е считан за един от най-могъщите и големи градове в Югоизточна Европа през XII-XIV век. За това свидетелстват търговските връзки с Генуа, Венеция, Дубровник и т.н. Център на властта в града бил силно укрепеният хълм Царевец, до който можело да се стигне само от запад. Доминиращо място в крепостта заемали Дворцовия и Патриаршеския комплекс. Дворецът на българските царе е бил най-внушителният и монументален ансамбъл в столицата, където живеели владетелите и техните приближени, осъществявайки цялостната политика на държавата. С площ от 2872 кв. м., той бил защитен от мощни крепостни стени и кули. В дворцовата църква са положени мощите на най-почитаната от българите светица – Св. Петка Търновска. В нея са погребани част от владетелите от династията на Асеневците.

Патриаршеският комплекс заема площ от 2413 кв. м. Оттук се осъществявало управлението на духовния живот в страната. В комплекса се намират библиотеката, скрипторият, жилищните и служебни помещения, килиите на монасите. Днес може да се посети напълно реставрираният патриаршески храм „Възнесение Господне”, чиято кула-камбанария се вижда от което и да било място в старопрестолния град. Вътрешността на храма е украсена с мащабни композиции, дело на Теофан Сокеров, които представят личности и важни моменти от нашата средновековна история. Експозицията е с изцяло светски характер.

Археологическите разкопки свидетелстват, че останалата част на Царевец е била плътно застроена, разкрити са основите на над 470 жилищни постройки, 23 храма и 4 градски манастира.

Във Велико Търново е и най-старият и най-голям общоисторически музей извън този в столицата София. Музеят във Велико Търново е основан още през 1871 г. Отделите „Археология”, „Етнография”, „Християнско изкуство”, ”Българските земи през XV-XIX век”, „Нова и най-нова история” и неговите фондове съхраняват над 200 000 експонати от праисторията до днес. Немалка част от тях са уникати с национално и европейско значение: Хотнишкото златно съкровище, златни накити от тракийски погребални могили, сребърни и златни монети, сечени от различни владетели, мраморни статуи, средновековни пръстени-печати, стенописи – шедьоври на християнското изкуство от XII до XIX век, икони и църковна утвар. В музея се пази „Неделникът” на Софроний Врачански, колекции от ордени, медали, накити, тъкани, керамика, обредни предмети и много други.

В никакъв случай не бива да пропускате близкото до Велико Търново село Арбанаси, основано още през XIV век, което неслучайно е включено в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Селище с оригинална архитектура, църкви и къщи с богата вътрешна украса, живопис и дърворезба от XVI-XVII век. Какво трябва непременно да се види тук? Църквата „Рождество Христово”, най-старата и най-голяма по площ, чиито стенописи са от неизвестни български майстори-зографи, като най-старата живопис е от XV-XVI век. И още „Св. св Архагели Михаил и Гавраил”, изградена върху основите на стара средновековна църква и довършвана на три етапа. Разположена е в красив притихнал двор, което й придава допълнително очарование. Посетете също Констанцалиевата къща и Хаджиилиевата къща, макар че в Арбанаси 36 къщи са паметници на културата. А ако имате време, се отбийте и до Девическия манастир „Свето УСпение Богородично”, за да се докоснете до чудотворната икона на „Богородица Троеручица” със сребърен нимб.