Payless

Боянската църква, както е известен параклисът "Св. св. Никола и Пантелеймон" е средновековна българска църква в софийския квартал Бояна, намиращ се в подножието на Витоша. Тя е сред най-значимите културните символи на България и един от най-добре запазените средновековни параклиси в България. През 1979 г. е включена като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. През 2003 г. музеят "Боянската църква" става част от Националния исторически музей в София.

Храмът е двуетажен. Отнася се към типа двуетажни църкви-гробници с долен етаж, предназначен за крипта (гробница) и горен за семеен параклис. Най-старият строителен период е от края на Х век - началото на XI век. Тогава храмът е представлявал малка кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст.

Църквата е разширена през XIII в. от севастократор Калоян, смятан за един от синовете на севастократор Иван Александър - брат на най-могъщия български владетел по времето на Второто Българско Царство - Иван Асен II. По времето на севастократор Калоян храмът се превръща в параклис на владетелското семейство на София и изживява своя най-голям разцвет. Именно това разширение определя храма към типа двуетажни църкви-гробници. Долният етаж (криптата), е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши (аркосолии) - на северната и на южната стена, а горният (параклиса) - повтаря архитектурния тип на първоначалната църква. Характерна е фасадната украса където освен пластиката на слепите засводените ниши и арките при отворите тук е приложен т.н. "живописен стил" - смесена зидария от бял камък и червени тухли съчетана с керамопластична декорация от вградени цветни глазирани "чашки" характерна за Търновските, Несебърските и Охридските български храмове. От изградените по поръка на севастократора в София църкви са запазени още две - Света Петка Стара и параклиса Свети Николай.

Третата възрожденска част е достроена от боянчани, с техни средства, в средата на XIX в. След освобождението селяните искат да построят по-голяма нова черква като съборят старата средновековна и възрожденска, тя е спасена от българската царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд, която предоставя на селяните друг терен. Фердинанд устройва прелестния малък парк около църквата и засажда уникалните за България северно-американски секвои и други редки видове. След кончината ѝ през септември 1917 г., Царицата е погребана до южната страна на Калояновата църква. Пред църквата боянци издигат паметник на падналите във войните за обединение на България техни съселяни.

Стенописите в църквата са от различни периоди: XI-XII век, 1259 г. (най-ценните), XIV век, XVI-XVII век и 1882 г. Изключителни художествени достойнства имат световно известните стенописи (240 изображения - втори живописен слой над оригиналния) от 1259 г. на т. нар. Боянски майстор и неговата група средновековни художници, сред тях се знае името на Димитрий Зограф, които се причисляват от изкуствоведите към Търновската живописна школа. Ктиторите на храма са били севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Техните портретни изображения на северната стена, както и тези на българския цар Константин Асен и царица Ирина, се характеризират с ярка индивидуалност и психологизъм. До портретите са отбелязани и техните владетелски титли.
През 1912 г. реставрация на фреските извършва австрийския художник Йосиф Бала. По-късно - през 1914-1915 г. Марин Георгиев завършва започнатите от австрийския специалист работи. През 1977 г. Боянската църква е затворена за посещения в нея се извършват консервационни и укрепителни работи от Националния институт за паметниците на културата. От 2003 г. Боянската църква е отново отворена за посетители.

Благодарение на реставрацията, която завършва през 2006 г, ясно се виждат фреските от 17 век (които са изрисувани върху по-старите от 12-ти), между които е и първото изображение на Свети Иван Рилски. Фреските на Боянския майстор Вълчан се смятат за предшественици на европейския Ренесанс.