Payless

Точното имe на това село, откакто съществува, е Боженците. Що се отнася до създаването му, съществуват две хипотези. Едната е свързана с легендата за болярката Божана, която се заселила тук заедно с обкръжението си, след превземането на Велико Търново от турците. Втората е свързана с близката могила, на която се предполага, че някога е имало римски хан за почива на хора и животни (на латински mancia).

Твърде е възможно, поради звученето на латинската дума местните хора да са нарекли мястото „Манастиря”, а пък заради религиозните обреди, извършвани там, са го определяли като „Боже място”. От там идва и името Боженци.

По-важно е, че неговото очарование и самобитност стават причина през 1964 г. ЮНЕСКО да го включи в престижния списък на културните паметници със световно значение.

През втората половина на ХVІІІ век селото преживява икономически подем, главно поради търговия. От него се изнасяли вълна и кожи, восък и мед, както и изделията на местните майстори абаджии и ковачи. Те били известни със своята сръчност и качеството на продуктите си и затова ги изнасяли за Турция, Русия, Италия и Германия. В края на ХІХ век селото се превръща в административен, търговски, културен и духовен център със 110 къщи и около 500 жители. Но по време на робството заможните не демонстрирали своето богатство, а го превръщали в злато, което заравяли в земята. След Освобождението го изровили и започнали да напускат селото, отправяйки се към големите градове като Габрово, където по-предприемчивите започнали да строят фабрики. Останали стотина къщи, които съществуват и до днес, след повече от 200 години.

Къщите в Боженци по правило са обърнати към улицата. На долния етаж са домакинските и занаятчийските помещения, конюшните, навесите за животни, складовете и мазетата. Външно стълбище води до горния етаж с веранда, гостна, кухня и спалня.

Днес това романтично селище, което е само на 15 км от Габрово, се посещава от хиляди хора през всички сезони. В селото има две музейни къщи от ХVІІІ и първата половина на ХІХ век, експозицията „В историята остават лудите глави и щедрите дарители”, която представя историята на Боженци с много фотоси и предмети, както и родословни дървета на видни местни фамилии.

Една от тези фамилии е на основателя на революционния комитет в селото – Иван Карадимитров. Около 1867 г. той дарява 110 турски лири, с които уста Генчо Кънев от Трявна строи училище с читалище и библиотека в селото. В по-ново време потомците на Иван Карадимитров завещават на селото и бащината си къща. Под прага на плевнята местните хора намират гърне с 200 жълтици, които били употребения за построяване на гимназия и детска градина.

През 1835 г. в Боженци е построена и трикорабна църква „Св. Илия”. Жителите на селото получават разрешение за издигането не само на голямата за онова време постройка, но и получават правото за строеж и на камбанария – нещо, забранено от управляващите турци по онова време. Самата камбана е доставено от руския град Тула.

Музейни обекти са още ножарската работилница, постоянната изложба-базар на тъкани, килийното училище, в което се редуват изложби на сурвакници, мартеници и много други. Повече от 40 къщи са пригодени да посрещат туристи.

В средата на ХХ век Боженци придоби нова слава. В селото се заселиха множество хора на изкуството, привлечени от самобитната му атмосфера. Днес селото е привлекателен туристически център, който предлага и възможности за пешеходни преходи в Стара планина.